Сабина Василева-Ламбовска
Дрехите му се „редуват като черно-белите му тениски“ – на такова съществуване изглежда обречен героят на Герасим Георгиев-Геро в спектакъла „Оставам за малко“. Премиерата се състоя наскоро в препълнената зала на Театър Artvent. Автори на текста са сценаристите на „Съни бийч“ Александър Чобанов (сценарист и на друг любим тв сериал – „Под прикритие“) и Лило Петров, внукът на класика ни Димитър Димов. Своя режисьорски дебют правят самият Геро и колегата му – носителят на „Аскеер“ Димитър Живков.
„Една история за тръгванията, завръщанията и смелостта да продължиш напред – с хумор и човешка дълбочина“, така определят от екипа настоящия спектакъл, в който сценичната половинка на Геро е също любимка на публиката – Стефания Колева. Пъстра като ара, героинята ѝ Лора нахлува в сиво-черния живот на дъщеря си и съпруга си, от който си е тръгнала преди три години, без да даде никакво обяснение (създател на концептуалните костюми, както и на сценографията, е Мира Каланова). Почти до края на постановката и близките ѝ, и зрителят чувстват бремето на тази недоизказаност, очаквайки отговора на все по-изгарящия въпрос „защо“. Някак витално очарователна е актрисата в образа на ексцентричната майка, която в един момент не спира да говори за ашрами, медитация, чакри, а в следващия пуши трева и най-безцеремонно въвлича в сюрреалистичните си преживявания изтормозения си съпруг.
Героят на Геро ни умилява с опитите си да води заедно с дъщеря си нормално съществуване въпреки болката и обидата от изоставянето. Ефектно в този смисъл е началото на спектакъла, в което една и съща сцена се завърта три пъти: вечер бащата се завръща смазан от работа, с дъщеря му „разговарят“ само с поглед, след което всеки потъва в своя си свят. Още тук се загатва, че ще следим този женски образ в развитие – младо момиче, което не се решава да говори с баща си за интимния си живот и предпочита да избута през вратата любимия малко преди завръщането на родителското тяло.
В кожата на двамата млади влизат Катя Иванова и възпитаникът на проф. Ивайло Христов – Александър Григоров. Още по-комплицирана става ситуацията, когато момичето узнава за деликатното си положение – момент, в който една дъщеря повече от всякога се нуждае от близостта на майката. „Пиесата разказва за моментите, в които миналото и настоящето се срещат, когато неизказаните думи тежат най-много, а прошката се оказва най-смелият жест. Между комични ситуации и неочаквани откровения зрителите преживяват един спектакъл, който балансира между смеха и ранимостта и напомня, че „за малко“ понякога е всичко, от което имаш нужда“.
Представлението, отправящо посланието, че когато „нещо си тръгва, то не си отива“, се играе пак на 4 декември в Габрово, на 9 декември отново в София и на 14 януари догодина в Добрич.
Фотограф: Стан Петрунов за Artvent.