Сабина Василева-Ламбовска В свят, в който, ако не покаже „зъби и юмруци“, човек е обречен, въвежда зрителите най-новото заглавие в афиша на Сатиричен театър „Алеко Константинов“. Става дума за премиерната постановка Пак плаче, но този път от щастие от сръбския драматург Новица Савич. Авторът е носител на много отличия, сред които наградата „Бранислав Нушич“ за оригинална драма, на която е трикратен носител. Своя дебют като режисьор прави актьорът Явор Борисов, а Рада Кайрякова, която също сме свикнали да гледаме на сцената, е в ролята на хореограф. Сценографът Пламена Боева пренася публиката в чакалнята на гарата в едно провинциално градче, където петима души са в нетърпеливо очакване на влака. Традиционно гарата се явява метафоричен образ на едно пределно пространство, в случая я асоциираме дори с Чистилището, където „засядат“ душите, преди да поемат към рая или ада. Оправдава се предварителната ни нагласа, че тренът така и няма да дойде, но междувременно пък на […]

Отговорност е да си жена* Сабина Василева-Ламбовска На крака и с бурни аплаузи посрещна на 2 октомври столичната публика гостуващата в Националния музикален театър балетна трупа на Старозагорската опера. Най-новата й постановка Парижки нощи се представя в София по покана на ММФ „Софийски музикални седмици” и е част от големите музикално-танцови събития в юбилейната програма на Старозагорската опера по повод нейната 100-годишнина. Балетът е по музика на Карл Мария фон Вебер, Сергей Рахманинов и Жак Офенбах, а либретото, хореографията и постановката са дело на Донвена Пандурски. На сцената блестят солистите и кордебалетът на Държавна опера – Стара Загора с художествен ръководител примабалерината Силвия Томова: Анелия Димитрова, Ромина Славова, Фиорди Лоха, Томоки Ишиго,  Максим Сиденко и други. Танцьорите, сред които артисти от България, Испания, Франция, Италия, Япония, Норвегия, Финландия, Черна гора, Албания, Колумбия, изпълняват различни актьорски задачи – както индивидуални, така и в ансамблови групи. Постановката включва четири действия, проследяващи четири житейски […]

Сабина Василева-Ламбовска На „най-лайняната история, която се е случвала по тези географски ширини“, присъстват зрителите, посетили първата премиера на Театър „София“, състояла се наскоро в „Théatro отсам канала“ – Херкулес VS Авгий. Драматургичната версия, която представлява модерна интерпретация на класическия мит за Херкулес, свързан с неговия пети подвиг, известен като почистването на Авгиевите обори, е дело на Ивайло Христов, а режисьор на спектакъла е Антон Угринов. По думите му „постановката пренася митологичния герой в света на модерната политика, абсурдната бюрокрация и моралния обществен разпад и го изправя пред изпитание, което дори и за Херкулес започва да изглежда непосилно. Пиесата, пронизана от ирония, сарказъм и хумор, описва не толкова самата мръсотия, колкото човешката готовност да се живее в нея и липсата на нравствен идеал“. Безупречни са на сцената Михаил Милчев в образа на цар Авгий (а всъщност най-богатия селянин) в Елида, Гринго-Богдан Григоров като Херкулес, Юлиян Рачков в кожата на неговия […]

Сабина Василева-Ламбовска Най-новото превъплъщение на носителя на „Икар“ Александър Тонев е в образа на княз Мишкин в първата за сезона премиера на Театрална работилница „Сфумато“. Става дума за спектакъла Лицето на ближния по класиката „Идиот“ на Фьодор Достоевски (заглавието е от Програма „Достоевски“). „След седемгодишен живот на нашата първа театрална версия по този роман, създадена с много любов и поддържана горещо от зрителите ни, предстои „Лицето на ближния“ като продължение. Един по-събран, по-аскетичен опит, вгледан тревожно в горчивите истини за човека и през героите на Достоевски – в самите нас“, казва режисьорката Маргарита Младенова.  Ударно е още самото начало на представлението, когато главният герой във въздействащото изпълнение на Александър Тонев произнася своя монолог за смъртното наказание. Освен че могат да надникнат в душата му и още от тези първи думи да добият представа за моралните му възгледи, зрителите авансово са подготвени за развръзката на разгърналата се впоследствие интрига. „Не е за вярване, […]

Сабина Ламбовска Не без връзка с предстоящото отбелязване на 100-годишнината от рождението на Мерилин Монро през 2026 г. е първото премиерно заглавие от афиша на Народен театър „Иван Вазов“ – спектакълът Последният час на Мерилин Монро. Автори на пиесата, която стъпва на документална основа, са Вивиан Праматаров-Хамбургер и Андреас Хамбургер, а режисьор е Деян Донков. Същия гледаме и в ролята на доверения психоаналитик на незабравимата актриса и модел, превърнала се през 50-те години на ХХ век в символ на Америка – д-р Ралф Грийнсън. В кожата на самата Мерилин* влиза Анна Кошко, доскоро актриса в Бургаския театър. Сюжетното действие се фокусира върху последния сеанс, проведен в дома ѝ на 5 август 1962 г., часове след който Норма Джийн (както е истинското име на Монро) е намерена мъртва. Създателите на спектакъла не си поставят за цел да се даде еднозначен отговор на въпроса какво е довело до трагичната развръзка, а по-скоро […]

Снощи (5 август) в Националния археологически институт с музей към БАН в София за първи път беше показана пред публика напълно реставрираната, изправена и с глава на раменете втора мраморна статуя от Хераклея Синтика. Това стана по време на откриването на изложбата „С една глава по-висока“, организирана съвместно с Община Петрич. Статуята в човешки ръст е открита през 2024 г. от екипа на проф. д-р Людмил Вагалински с реставратор Ренета Караманова в Големия канал на древния град край с. Рупите. За разлика от първата, която е намерена от същия екип в значително по-добро състояние и реставрирана на място в Петричкия музей, втората е със сериозни повреди и с отделена от тялото глава. Видима е голяма пукнатина, която преминава през целия крак, слиза до постамента, преминава през следващия крак и по колонката. Тези проблеми са били известни на древните хераклейци, защото в миналото са били поставяни железни скоби, които да хващат […]

Сабина Василева-Ламбовска Майски кадрил на фона на теменужена Витоша (също като при Смирненски) увлича в палавия си ритъм зрителите, посетили едно от най-новите заглавия в афиша на Сатиричен театър „Алеко Константинов“ – вечната класика на Валери Петров „Когато розите танцуват“. Режисьор на този ефирен, създаден с много фантазия спектакъл, е актьорът Николай Урумов, заложил не на директните внушения, а на намека – напълно в духа на една от най-проникновениете реплики в представлението: „Истинското чувство не шуми, то се изразява в малки знаци“. Никой – без значение на възрастта и житейската фаза, в която се намира, не остава безучастен наблюдател на случващото се на сцената. Трите основни действия в пиесата са съответно за първите трепети на любовта; за терзанията, които тя причинява в едни по-зрели години; и за разочарованията, които носи на онези с побелели вече коси, одързостили се да нагазят в „опасни води“. Спойката между тези три части е рамкиращата […]

Сабина Василева-Ламбовска След спектакъла „Нора“, удостоен с „Икар 2023“, наричаният „вундеркинд“ на съвременния руски театър режисьор Тимофей Кулябин отново поставя пиеса на Хенрик Ибсен на сцената на Народен театър „Иван Вазов“ – този път „Хеда Габлер“. Както е известно, норвежкият драматург, считан за „бащата на съвременната драма“, през призмата на семейството поставя във фокуса на вниманието теми, засягащи преди всичко проблемите в социума. Но докато повечето му творби разказват „камерни“ истории, действието в които се развива между четири стени, Кулябин разширява топоса извън пределите на театъра. Зрителят следи както случващото се на сцената, така и излъчваното на екраните над нея в реално време видео, заснемано от три снимачни екипа на повече от десет локации в София (кафене, църква, книжарница, апартамент). Целта на режисьора е самият град, който според него е много важен персонаж в спектакъла, да „влезе“ в театъра, защото е като жив човек, с когото останалите герои си взаимодействат […]

Сабина Ламбовска Затрогващи истории за „излишни хлапета“ звучат от сцената на Театър 199 „Валентин Стойчев“, където неотдавна се състоя премиерата на Животът пред теб. Спектакълът е по романа на френския писател от руско-еврейски произход Ромен Гари, за който получава литературната награда „Гонкур“. Той е и единственият двукратен носител на престижното отличие, което по регламент се присъжда само веднъж в живота (печели го първо през 1956 г. под утвърдения си псевдоним Ромен Гари и втори път през 1975 г. като Емил Ажар). Сценичната версия  и постановката са дело на Катя Петрова, която споделя за въздействието на книгата върху нея: „Смях се, плаках, забавлявах се. Замислих се, реших, че имам какво да кажа на зрителите с този прекрасен текст, и го адаптирах за театър. Бях силно впечатлена от факта, че евреин пише книга с главен герой мюсюлманско момче, отгледано от еврейка, бивша проститутка“. В образа на въпросната мадам Роза, познала ужаса на […]

Сабина Ламбовска Взаимността като „пълен джоб с проблеми“ – с такъв нетрадиционен ракурс към темата за мъжко-женските отношения провокира публиката премиерното заглавие в афиша на Сатиричен театър „Алеко Константинов“ – „Любов до край“ от италианския драматург Алдо Николай, автор на повече от 70 пиеси. Сценичният вариант, постановката и музикалната картина са дело на Николай Ламбрев-Михайловски. С привидна романтика е заредена първата морска сцена – бележещото завръзката на спектакъла запознанство на Бруно и Ева. Неизбежна е аналогията с библейската прародителка на героинята, превърнала се в нарицателно име на изкушението и съблазънта. Тяхно въплъщение е именно Ева на Алдо Николай в убедителното изпълнение на Стела Ганчева, с един допълнителен щрих при това – очарователната дама е и прелюбодейка. Така след намесата на съпруга пред погледа на зрителя се заформя своеобразен любовен триъгълник. Изпълнена с жар е играта на Кирил Бояджиев (Бруно) и Петър Калчев в ролята на Марио, законната половинка на Ева, […]