След като Светлана Янчева грабна почетните статуетки „Икар“ и „Аскеер“ за водеща женска роля в спектакъла „О, щастливи дни“ от Самюъл Бекет, сега Малин Кръстев прави заявка за театрално отличие за изпълнението си в други две пиеси на ирландския драматург, обединени в една – „Последната лента. Не аз“. Тя също е част от програма „Бекет“ на Театрална работилница „Сфумато“, а премиерата се състоя преди дни на голямата сцена.
„Искам да посветя това мое посягане към Бекет на паметта на двама мои любими приятели – Крикор Азарян и Наум Шопов, които в залеза на така наречения „зрял соцреализъм“ се бяха одързостили да поставят „Последната лента“. Незабравим спектакъл! Нямам думи да опиша ефекта от него върху цялото ни тогавашно театрално мислене. Много ми се иска нашият спектакъл да произведе този ефект и върху сегашното ни театрално състояние“, споделя режисьорът Иван Добчев.
Гледаме Малин Кръстев в образа на 69-годишния Крап с подсилено зачервен благодарение на сценичния грим нос – не само защото обича да посяга към чашката (комай единствената му близка душа, към която обаче се обръща само задкулисно), но и препратка към типичните Бекетови клоуни. Станислав Ганчев озвучава Крап от времето, когато е бил на 39 години, и гласа на когото чуваме записан на прословутата ролка №5. Въпросната се съхранява под ключ в кутия №3 заедно с безброй още нейни посестрими в прастаро бюро – своеобразен тайник на едно угасващо съществуване (сценограф отново е Никола Тороманов).
Третото действащо лице е Уста от пиесата „Не аз“, в която, както става ясно от заглавието, цялото действие е съсредоточено върху устата на героинята, а ключовото послание е, че в тишината изричаме истината за себе си. Ролята е поверена на Неда Спасова, която се изявява по-скоро като кукловод. Ако виждаме Уини от „О, щастливи дни“ заровена в земята до кръста, Уста – безпризорна девойка, непознала любов и грижи – изскача пред очите ни от зейналата паст на една дървена ракла. Уини напомня на зрителите онези поетични Бекетови „театрални машини“, които са едновременно човеци и паднали ангели, заклещени в своите битийни капани; реплика на мъчениците от Дантевия „ад“. Пребиваването им на „тая мърша земята“, както се изразява Крап, убеждава и нас, че „нищо не е по-гротескно от нещастието, нищо не е по-реално от собственото ни Аз и нищо не е по-съществено от несъщественото“.
А какво е записало преди 30 години на ролка №5 онова „нещастно кретенче“, както се самоопределя Крап, публиката може да научи на 6 и 27 ноември, когато се играе представлението.
Сабина Василева
Фотограф: Яна Лозева