Сабина Василева-Ламбовска
Близо осемдесет години след първата постановка на пиесата „Глембаеви“ от Мирослав Кърлежа в Народния театър „Иван Вазов“ един от най-известните съвременни хърватски режисьори – Ивица Булян – отново предлага на вниманието на родните зрители този вечно актуален текст. Булян е удостоен със званието „Рицар на Ордена на изкуствата и литературата на Република Франция“, носител е на множество награди, включително на най-високото отличие за художествени постижения в Словения – наградата на фондация „Прешерн“.
Настоящият спектакъл е едно от най-стойностните заглавия от началото на театралния сезон и е заявка за номинация в поне няколко категории. Сред актьорските изпълнения например, заслужено дълго аплодирани от публиката, се откроява това на младия Пламен Димов в ролята на „капризния неврастеник“ Лео, завърнал се вкъщи след единадесетгодишно отсъствие. Поводът е честването на юбилея на акционерно дружество „Глембай“, на който се събира цялото семейство. Действието е ситуирано в дома на баща му – банкера Игнят Глембай, и обхваща една нощ между един и пет часа сутринта. Нощ, изпълнена с колизии, с разкриването на чудовищни истини, с драматични обрати и развръзки. „Пиесата по неповторим начин съчетава психологическата драма със социалната критика и словесния барок.
Глембаеви далеч не е просто едно хърватско семейство в Загреб в началото на XX век, а алегория на европейския буржоазен декаданс, напомняне, че културата и варварството са неразривно сплетени, че изтънчеността и бруталността израстват от един и същ корен“, разяснява режисьорът. Зрителят разпознава художника и бунтар Леоне като трагичната съвест на фамилията. Изправяйки се очи в очи с различни нейни представители, „блудният син“ изобличава престъпленията, скрити зад една прелъскава фасада, внушаваща фалшиво достолепие. Като резултат от антагонистичния му сблъсък с баща му Игнят (Деян Донков) и младата му мащеха баронеса Кастели се отприщва вулкан от дълго пазени тайни, което разрушава крехките семейни връзки и води до това, което съвременните критици биха описали като „невъзможно помирение между етиката и печалбата“, както добавя Ивица Булян.
В кожата на изкусителната, откровено порочна млада съпруга на Глембаев, „благодетелка, която гази хората с колата си“, като каквато е изобличена впоследствие, влиза Теодора Духовникова. Зашеметяваща и блестящо предадена от актрисата е метаморфозата, която героинята ѝ преживява в две поредни сцени. Почти сме повярвали на изповедта на една чувствена по природа жена, способна обаче истински да обича, когато изведнъж маската се свлича от лицето ѝ, за да разкрие уродливата й същност. „Външното“ измерение на темата за човешкото преобразяване и за рухването на илюзорната хармония в дома на Глембаеви е сценографското решение на Александър Денич. В началото на спектакъла героите се движат сред подредени като в конферентна зала столове, които пред очите на зрителите, докато трае действието, един по един са отнасяни в задния край на сцената, където постепенно образуват колосална купчина. Грамада, в която след разигралия се драматичен конфликт между син и баща, последният фатално ще се вреже и погине.
Ярки са превъплъщенията и на останалите актьори – Ана Пападопулу, Дарин Ангелов, Веселин Мезеклиев, Александър Кънев, Константин Станчев, Александър Тонев, Александър Карасански.
Следващата дата е 27 януари.
Фотограф: Петко Мавродиев