От 7 август жителите и гостите на София могат да посетят временната изложба „Забравените божества“ в Националния археологически музей (закриването ѝ е на 17 януари догодина).
Мащабният проект включва 213 редки артефакта, които разказват над 6000-годишна история на вярата по българските земи, представени в специално създадена пространствена и мултимедийна среда. Проследява се развитието на религиозните вярвания в нашия регион от началото на неолита до Късната античност. Изложбата предлага възможност за пътешествие през вековете и размисъл върху начина, по който различните общества са търсили обяснение за света, природата и човешкото съществуване.
Експозицията представя едни от най-ценните свидетелства за духовния свят на древните общества, населявали днешните български земи. Посетителите ще могат да се срещнат с образи на забравени божества, култове и митологични персонажи – от Великата богиня майка на праисторическите земеделски общности до Зевс, Дионис, Митра, Тракийския конник и редица други божества от гръко-римската и тракийската религиозна традиция.
Сред акцентите са десетки експонати с висока научна и художествена стойност, реставрирани специално за изложбата и показвани пред публика за първи път. Чрез фигури на божества, оброчни дарове, култови предмети, монети, статуи, релефи, накити и предмети от всекидневния живот изложбата ни посвещава в историята на религиозните идеи и вярвания през различните епохи.
„През хилядолетията човекът непрекъснато е търсил обяснение за света около себе си – за неговия произход, за силите, които го управляват, и за мястото си в него. Артефактите, събрани в изложбата, са жива археологическа илюстрация на този дълъг път на търсене и осмисляне. Те не само разказват историята на древните вярвания, но и ни напомнят за връзката между ограниченото човешко съзнание и необятността на света“, казва гл. ас. д-р Калоян Праматаров, единият от кураторите на изложбата и част от отдел „Експозиции“ на музея.
Освен с ценните артефакти, „Забравените божества“ впечатлява и със специално създадената си пространствена и мултимедийна среда. Изображения, звук и визуални ефекти изграждат цялостен разказ за духовността през различните епохи и откъсват посетителите от познатото ежедневие. Един от основните елементи е мултимедийна инсталация с облаци, замислена като символичен прозорец към небесата и вярванията на хората от древността.
„Още с възникването на идеята за изложбата си поставихме за цел да създадем подобаваща среда за тези предмети. Искахме посетителят не просто да разглежда отделни експонати, а да открива връзките между тях и да си задава свои въпроси“, сподели Чавдар Чомаков – реставратор, дизайнер и съкуратор на изложбата, част от Лабораторията за анализи, консервация и реставрация на НАИМ–БАН.
Изложбата разглежда теми като праисторическите култове към плодородието и природните цикли, религиозните практики през бронзовата и ранножелязната епоха, взаимодействието между тракийската и елинската религиозна традиция, както и многообразието от култове, разпространени по българските земи през римската епоха.
Част от находките са постъпили в колекциите на музея още в края на XIX и началото на XX век, а други са резултат от съвременни археологически проучвания, дарения и спасени културни ценности.
„Националният археологически музей е истински национален трезор, съкровищница, в която повече от 140 години се събират и съхраняват експонати, открити по нашите земи. Във фондовете ни има над един милион експоната, които няма как да бъдат представени в своята пълнота. В тази си функция музеят носи огромни отговорности и има своите лимити. Пространството, с което разполагаме, не е безкрайно. Огромна част от това, което се съхранява, не е видимо за широката публика. Тази изложба е повод да се опитаме да покажем част от експонатите, свързани с темата“, коментира доц. д-р Христо Попов, директор на Националния археологически институт с музей при БАН.
Към експозицията е подготвен и двуезичен каталог на български и английски език, който представя нейните основни теми и включените в нея артефакти.
Изложбата се осъществява с подкрепата на Министерството на културата на Република България, Българската академия на науките и ИНФРАМАТ – модерна изследователска инфраструктура в подкрепа на науката, културата и технологичното развитие, част от Националната пътна карта за научна инфраструктура, поддържана от Министерството на образованието и науката на Република България.
Фотограф е Светослав Станчев (НАИМ-БАН).