Шест монолога, които улавят във фокуса си съдбите на шест напълно различни и в същото време родеещи се по някакъв начин женски персонажи, обединява пиесата „Скрити лимонки*“, която се поставя за пръв път у нас. Автор е австралийската писателка Джоана Мъри-Смит, чиято друга пиеса – „Чест“ – се играе в Театър 199.
Премиерата на спектакъла, режисьор на който е Николай Поляков, се състоя наскоро в театър „Сълза и смях“, а заглавието е част от афиша на театър „София“, чийто ремонт все още продължава. В ролите на шестте „скрити лимонки“ гледаме Ангела Канева, Дениза Павлова, Мила Банчева, Милена Живкова, Неда Спасова и Станка Калчева (гост). Да подчертае сякаш условността на изкуството, макар сюжетите да са почерпани от живия живот, спектакълът си има и водещ в лицето на актьора Пламен Манасиев.
По думите на екипа настоящето six women show съчетава в себе си хумор, епизоди от ежедневието, нелепости и истини за женската природа. Зрителят би могъл да долови, ако ги търси, дофеминистки и постфеминистки оплаквания, които самият режисьор е подминал за сметка на обожанието си към нежния пол, както шеговито уточнява той. Макар да въплъщават ярки индивидуалистични черти, шестте героини са и типизирани образи. Пред нас „дефилира“ майка на три деца, самоопределяща се като пълен провал, бореща се с чувството на вина, че не смогва да бъде едновременно добър човек, родител и Жена с главно „Ж“. Или пък певица, опитваща се със задна дата да поправи грешките на младостта, изповядвайки ги открито пред публиката. И още – гимназистка, за която, в унисон с възрастта ѝ, е въпрос на живот и смърт да спечели училищното Шоу за таланти.
Друга от героините пък виждаме малко преди и малко след сватбата, когато вече се разкайва, че се е омъжила – водена от самосъжаление и страх от самотата, а може би най-вече от непреодолимия копнеж да облече булчинска рокля. Състрадаваме и на младата, изоставена от съпруга си жена, която неистово се опитва да запълни зейналата в душата ѝ празнина, като се посвещава на кауза, популяризираща сукулентите (дори обиците ѝ представляват кактусчета).
Лично нас обаче най-много ни докосна историята на вдовицата, която все пак събира смелост да си подари романтично изживяване, загърбвайки предразсъдъците и улавяйки мига. Макар чисто драматургично отделните сюжети да не са свързани, незримата нишка, която ги обединява, е именно магическата среща с непредвидимото. Към това се добавят също несбъднатите очаквания и трагикомичната поредица от поражения, които претърпяват героините.
* Ръчна граната.
Сабина Ламбовска
Фотограф – Николай Попов