Сабина Ламбовска
Носителката на няколко „Аскеер“-а Ангелина Славова отново изправя на крака столичната публика. Става дума за състоялата се наскоро премиера на моноспектакъла „Рожденият ден на Рупърт“ от Кен Дженкинс. Заглавието, на което актрисата попада още като студентка, е част от програмата, посветена на 80-та годишнина от създаването на Младежкия театър „Николай Бинев“. Режисьор на спектакъла е Стоян Радев. Преди „официално“ да се появи пред нас в образа на героинята, заедно с него Ангелина Славова участва в една провокативна интродукция, която позволява на зрителите да надникнат в „кухнята“ на представлението. По време на черно-бялото видео, прожектирано в едно „прозорче“ над сцената, двамата ни занимават с непосредствените си разсъждения относно смисъла на това, което правят. Ако една постановка се окаже провал, заключава Стоян Радев, това не е, като да се срути мост. При всичката му условност обаче се очаква дадено заглавие първо да „впримчи“ самите артисти, а после и публиката. В конкретния случай скоро се убеждаваме, че екипът е сполучил и в едното, и в другото.
Ставаме съпричастни на интригуващата изповед на Луиза Мей, докато тя чака съседите да спрат музиката, та даде интервю за тв предаването „Наследниците на ферми“. Заради мекото ѝ произношение я определяме с по-скоро простонародно потекло – човек, израснал в много по-голяма близост с животните и природата изобщо, отколкото с людете. Така е и понастоящем – макар да има шест сестри и един брат, Луиза живее самотно в провинциалния американски Юг и многократно подчертава, че не зачита никакви празници. Освен един (подсказва ни го заглавието на пиесата) – рождения ден на Рупърт. Въпросният е домашно животинче, което с нейна помощ се пръква на бял свят на същата знаменателна дата, когато се ражда и братът на Луиза и когато тя самата се превръща от момиче в жена. Не ни убягва, че е облечена в собственоръчно ушита рокля с избродиран на нея надпис: „Обичай съдбата си“. Същата тази съдба, която така скоро й отнема най-скъпото същество на света и посява в душата й всевечна тъга. Тъкмо в болката обаче, каквото е посланието на пиесата, има любов, прошка и радост. „Историята в спектакъла празнува живота и говори смело за истински важното – състраданието, самотата, емпатията и смисъла от това да обичаш безкористно“, казват от екипа.
Следващата дата, когато се играе представлението, спиращо вниманието ни на обикновените неща, които иначе с лекота може да подминем, е 23 октомври.