Сабина Ламбовска
Готов да даде два пръста от ръката си само и само да стане благородник – такъв е централният персонаж в най-новото заглавие на Сатиричния театър „Алеко Константинов“: вечната творба на Жан-Батист Поклен Молиер „Буржоата благородник“. Написана преди повече от триста и петдесет години по поръчка на Краля Слънце (Луи XIV), тя взема на прицел човешката глупост и суета. Определяна е жанрово като комедия-балет и с нея именно се поставя началото на мюзикъла. Такова е и режисьорското решение на Бойка Велкова, в чиято сценична версия се преплитат елементи на рап, джаз, ориенталски и български фолклорни ритми (чуваме кавала на Теодосий Спасов). В главната роля се наслаждаваме на играта на Николай Върбанов – неговият г-н Журден, син на богат търговец, искрено ни забавлява, без обаче да буди отвращение. От чрезмерна суета, но и защото е влюбен в маркиза Доримена (Полин Лалова) той иска да блесне и „вътрешно“, и външно. За целта скъпо плаща на учител по философия (Мартин Каров), който да позапълни зейналите в образованието му празнини, а също и на майстор шивач (Александър Григоров), за да го премени по първа мода. Не подценява и така важните за един благородник умения по фехтовка, за чието придобиване усърдно се грижи учителят Клеонт в изпълнението на Михаил Сървански.
Зрителят е свидетел на истински фарс, в който г-н Журден, устремил се на всяка цена да проникне в кръговете на висшето общество, се превръща пред очите ни в гротесков образ. „Задължение на комедията е да поправя човека, като го забавлява“ – напомнят от екипа един от най-прочутите афоризми на автора. По блестящ начин той изобличава социалните и човешките пороци, но постановката същевременно навява и асоциации с нашето съвремие. Неслучайно в костюмите, дело на Тита Димова-Вантек, виждаме закачливо съчетание на характерни за епохата мотиви с такива от модата днес. На реверите на някои от героите забелязваме значки с емотикони, други носят слънчеви очила или бейзболни шапки. Кулминационен момент в това прехвърляне на мост от миналото към настоящето е „танцът на парите“ – този вечен властелин на коя да е епоха. Нито така наречените интелектуалци, нито хората със „синя кръв“ остават безучастни, когато над главите им се посипва дъжд от банкноти. Играе ли парата, човек се оказва склонен на компромиси и със съвестта, и с честта си, и с доброто си име, с което допреди това високомерно се е кичил. Така разчита публиката посланието на спектакъла, който се играе отново на 30 октомври.
Участват още: Елена Атанасова, Анджелика Джамбазова, Лана Гекова, Любомир Ковачев, Константин Икономов, Мартин Каров, Живко Сираков, Йордан Сталев.