Сабина Василева-Ламбовска
По текстове на Иван С. Тургенев, които за пръв път звучат на българска сцена, е премиерният спектакъл на Народен театър „Иван Вазов“ – Музиката на лицето. В него режисьорът Стилиян Петров е вплел фрагменти от по-ранните драматургични творби на руския класик, от чернови и от късната му ритмична проза (преводач е Майя Праматарова, която е и драматург на постановката). Заглавието на пиесата е всъщност епиграф към произведение на Тургенев, а думите са на друг световен автор – Джордж Байрон. То насочва към идеята, че всяка отделна част на човешкото лице може да бъде охарактеризирана най-детайлно, но трудно е да се опише сборът от всички черти, взети вкупом – тоест „музиката на лицето“.
В тази трагическа гротеска, както жанрово определят от екипа постановката, две актриси се появяват в около трийсет роли – Василена Винченцо Коломоец и носителката на „Икар“ София Бобчева. Към тях се присъединява и талантливата певица и пианистка Валерия Василенко, за която това е дебют на сцената на драматичен театър. Актрисите се превъплъщават в образите не само на хора, но и на ангели, планини.
В различни аспекти е засегнат проблемът за изгубената човешка автентичност, включително през темата за любовта. В духа на Флоберовата Ема Бовари Жената се оплаква от недодялания си съпруг, когото мечтае да замени за някой изискан джентълмен, за каквито е чела в романите. Или пък зрителите са свидетели на типичната игра между двата пола, в която Тя е раздвоена коя е по-добрата за нея партия, а Той умира от страх да се обвърже (а после, ядосан на себе си, възкликва: „За какво пазя аз свободата си!“).
Трети сюжет пък се завърта около евентуалната „афера“ между омъжена жена и граф, когото тя в сърцераздирателно словоизлияние моли да уреди съпруга ѝ на служба в Петербург (в ролята на графа е София Бобчева, която за пръв път влиза в кожата на мъжки персонаж). „Чрез театъра на забавлението Тургенев говори на езика на съвременния човек, принуден да живее в свят на умножени реалности. Тук няма място за тъга, а за свобода и радост, защото в театралната игра всичко е възможно: началото може да стане край, високото – низко, живото – неживо. Роли и реплики се разменят, а там, където думите не стигат, продължава музиката“, казват създателите на спектакъла. Композитор е Петър Керкелов, а сценографията и костюмите са дело на Никола Тороманов.
Следващото представление се играе на 25 март на Камерната сцена.
Фотограф: Стефан Здравески