Сабина Василева-Ламбовска
С номинация за „Златен Кукерикон“ 2025 г. – награди за постижения в областта на хумора и сатирата в категорията „Млада надежда“ – са отличени всички актьори, участващи в спектакъла „П.О.Р.Н.О. – Публична организация за разтуха на обществото“: Василена Кънева, Майа Тинкова, Боян Петров и Йордан Върбанов. Премиерните представления на постановката на режисьора Веселин Петров (познато лице от сериалите „Клетката“ и „Есента на демона“) са с обновена визия и вече имат по-голям дом – Theatro отсам канала (предишният беше Yalta Art Room). Спектакълът, определен като едно от театралните събития на миналата година, е по скечове на Ханох Левин – най-разпознаваемия съвременен израелски драматург. Виртуозно боравейки със средствата на черната комедия, той провокира публиката, като разбулва скритите тъмни страни на съвременния живот и „хвърля ръкавица“ на моралните норми на обществото. Чрез персонажите, в които се превъплъщават четиримата актьори, по най-безпардонен начин се осмиват недъзите и „срамните болести“ на нашия век. И макар че смешките преимуществено са свързани с „материално-телесната долница“ на човека, посланията засягат духовното живеене на модерната личност (по-точно – бездуховността).
Сред героите, изнизващи се пред погледа на публиката, са жена, на която адски й се ще да има всичко, притежавано от друга жена; мъж, убеден, че ако разполага с шапка, превръщаща се в кошница, животът му би бил съвсем друг; опитен хирург, преструващ се на чистач в същата болница, в която се очаква да оперира; незадоволена и озлобена от това съпруга; хора, живеещи в съседни къщи точно на границата между Германия и Франция, неспособни да се разберат дори когато въпросът е на живот и смърт; двойка, която по време на първата си среща на сляпо затъва до уши в темата за отделителната система при човека и животните, и така нататък. Чрез подобни абсурдни и хиперболизирани ситуации вниманието на зрителя се фокусира върху болезнени социални теми, каквито са липсата на емпатия, жаждата за власт, влиянието на медиите, страхът от смъртта, завистта, неудовлетворението от живота, съизмерването с другите, когато води не до съзидание, а до саморазруха.
Композитор е Мартин Каров, сценографията и костюмите са дело на Ирена Дойчева, а преводът – на Жозеф Бенатов.
Спектакълът, продуценти на който са продуцентска къща „Гръм и Тряс“, се играе отново на 21 април.
