Сабина Ламбовска
„Последна стъпка“ по едноименния дебютен роман на Йордан Славейков е сред най-новите заглавия в афиша на Народен театър „Иван Вазов“. Творбата е удостоена със „Сребърен пегас“ за най-добър роман в категорията проза от конкурса „Южна пролет“, Хасково, както и с наградата „Дъбът на Пенчо“, връчвана от проф. Светлозар Игов. Номинирана е и за приза на Литературен клуб „Перото“, НДК.
Сценичната версия и режисурата са отново дело на Йордан Славейков, чиито персонажи са членовете на едно разпиляно семейство. Акцентът в сценографското решение на Теодор Киряков са жп релси, които в съзвучие със заглавието на постановката визуализират земния път на човека, затворен между първата и последната му стъпка. Влаковата свирка оповестява не просто началото на действието, а отприщва изповедта на петимата герои: майка (Вяра Табакова) и баща (Веселин Мезеклиев) и трите им деца, които зрителят категоризира като маргинали (такива са героите и в собствените си очи). А те са първородният син затворник (Велислав Павлов), сестрата парясница с прякор Кьоравата поради очевиден физически дефект (Ева Тепавичарова) и по-малкото братче гей (Йордан Върбанов).
Публиката присъства на една по-скоро символична среща между петимата, привиден повод за която е честването на рожден ден. Балоните и клоунските шапки обаче влизат в рязък контраст с драматичните истории, които звучат от сцената. Истории за Детска педагогическа стая и ТВУ, за изнасилване, побой над деца, убийство. Но също така и истории за мечти, дълго лелеяни и несбъднати (бащата, произхождащ от бедно семейство, навремето мечтаел да стане художник; Кьоравата пък – гимнастичка). Действието, „плакатно“ разграфено на „Тогава“, „Сега“ и „После“, обхваща немалък период, включващ годините на соца и последвалите демократични промени. За едни недотам идилични патриархални времена припомня майката, изплаквайки: „Бях същество от женски пол, но не бях жена“.
„На границата на живота и смъртта, на предела между реалността и бълнуването героите се събират, за да си кажат един на друг всичко премълчавано през годините. И да се опитат да получат и дадат прошка. Сега за първи път изричат на глас болезнени тайни, жестоки истини, кървящи спомени. Дошло е време за равносметка. И те отново преминават през най-мрачните си грехове, през неслучилите се любови и незарасналите душевни рани с надеждата да открият НАДЕЖДА“, добавят от екипа.
Представлението, завладяващо още с великолепните актьорски превъплъщения, се играе отново на 17 май, както и на 20 юни и 9 юли.
Спектакълът не е подходящ за лица под 16-годишна възраст и не се препоръчва за зрители с фоточувствителна епилепсия.
Фотограф: Стефан Здравески