Сабина Ламбовска
„Автобиография“ на реката пише трупата на Сатиричен театър „Алеко Константинов“. Става дума за сравнително рядко поставяната у нас пиеса „Кошници“ от Йордан Радичков, чиято премиера се състоя неотдавна на Камерната сцена. С похвално проникновение режисьорът Никола Стоянов въвежда зрителите в самобитния свят на българския класик, определян като представител на магическия реализъм у нас. Оригиналната сценография на Свила Величкова, решена изцяло в телесен цвят, способства за създаването на съвършения неутрален фон, на който да изпъкнат ярките радичковски образи. Някои от тях сякаш детска ръка е изрязала от любимата книжка с картинки (Червената шапчица в изпълнението на Ива Вълкова), други като че самата река е довлякла (Мойсей от Стария завет), трети прииждат от едни не толкова далечни времена, в които е на почит художествената самодейност (мечкарят, в чиято роля е Мартин Каров, и неговата Мецана ̶ Илиана Колева). Експресивно, каквито са и очакванията на публиката, е превъплъщението на Албена Михова в Мургавата кошничарка. Родени от безграничната любов на писателя към човека, стоплят сърцата ни и другите му персонажи, пръкнали се от „живия живот“: Йоната с гъската, в чиято кожа навремето влиза Георги Калоянчев (Георги Спасов) и неговият не по-малко чудноват роднина (Михаил Сървански), Стоилко (Божидар Мицев), Давидко (Кирил Бояджиев), бай Гаврилов (Николай Луканов), Тахо (Светлозар Начев), Куче влачи (Сотир Мелев). Одухотворен образ е и реката, която винаги носи нещо със своята „водна поща“, както навремето по Нил бил пуснат в кошница бъдещият пророк Мойсей (на иврит името му означава „изваден, спасен от вода“).
В хода на сюжетното действие от предмет от първа необходимост в бита на селските хора кошницата прераства в сложна метафора. „Тук всеки своята кошница плете“, незлобливо философстват Радичковите герои и продължават: вместо да си изплетем „полога на живота“, сами се „вплитаме в кошниците си“. Дочуваме изречени на глас мечтите им за един свят, в който ще могат да се опрат на нещо по-устойчиво; в който всеки ще очаква някого, защото „човек умира, но жаждата остава“. „С текстовете си Йордан Радичков е искал да сподели много неща, но всъщност е споделил много повече. Животът няма нужда да бъде разбран, той трябва да се преживее. Пиесата „Кошници“ няма нужда да бъде разбрана…Тя трябва да се изгледа“, казва режисьорът Никола Стоянов.
Следващото представление се играе на 25 април.
Фотограф Петър Петров