Сабина Ламбовска
Затрогващи истории за „излишни хлапета“ звучат от сцената на Театър 199 „Валентин Стойчев“, където неотдавна се състоя премиерата на Животът пред теб. Спектакълът е по романа на френския писател от руско-еврейски произход Ромен Гари, за който получава литературната награда „Гонкур“. Той е и единственият двукратен носител на престижното отличие, което по регламент се присъжда само веднъж в живота (печели го първо през 1956 г. под утвърдения си псевдоним Ромен Гари и втори път през 1975 г. като Емил Ажар).
Сценичната версия и постановката са дело на Катя Петрова, която споделя за въздействието на книгата върху нея: „Смях се, плаках, забавлявах се. Замислих се, реших, че имам какво да кажа на зрителите с този прекрасен текст, и го адаптирах за театър. Бях силно впечатлена от факта, че евреин пише книга с главен герой мюсюлманско момче, отгледано от еврейка, бивша проститутка“.
В образа на въпросната мадам Роза, познала ужаса на Аушвиц, се превъплъщава Вяра Коларова – с набухнала синя рокля и артистичен грим като героиня от рисувано детско филмче, а „задникът ѝ е с размер екватора“, като шеговито се изразява един от питомците ѝ. В кожата на малкия Момо гледаме Йордан Тинков, а на останалите трима актьори – Антон Димитрачков, Велислава Маринкова и Тони Николов – са поверени по няколко роли.
Централен топос в сценографията на Рин Ямамура, създател и на костюмите, е една оживена улица в бедняшкия Белвил, спечелил си незавидната слава на „квартал на престъпността“. Там именно се подвизават героите, представители на различни етноси: араби, евреи, негри, които съумяват не просто да намерят общ език в общуването си, но и да живеят в разбирателство – своеобразен контрапункт на съвременния враждуващ свят.
„В безпощадната реалност на полуделия от алчност и жестокост свят, описан от автора, той намира неподражаем хумор, приятелство и толерантност там, където най-малко биха могли да бъдат очаквани. В този свят на проститутки, сводници, крадци и наркомани възрастната мадам Роза се грижи за сюрия хлапета от всички възможни раси и религии, сред които и Момо – колкото необразован и непокорен, толкова и умен, магнетичен“, разказват още от екипа. Неговата история, както и тази на другите „курвенски изчадия“, растящи под крилото на мадам Роза, навярно би отекнала от сцената с излишен мелодраматизъм, ако не е спасителният „ключ“, предложен от режисьорката Катя Петрова. Разказваното е така интонирано, сякаш е от името на дете, говорещо на друго дете – с внимание към всяка дума и жест, подчинени на игровия принцип. Така дори страшните удари, които съдбата не пропуска да нанесе, се стоварват с някак омекотена сила върху главите на жертвите си. „Когато знаеш, че баща ти е убил майка ти, знаеш всичко“, изповядва достигналият преждевременно до това тъжно прозрение Момо. Или пък: „Не е нужно да имаш причина, за да се страхуваш“.
В подкрепа на изказа е и приказната визия на спектакъла. Стилизираната сценография включва куп детайли, работещи на магнитен принцип, които винаги са подръка, за да се включат в нужния момент в действието: червила, огледалце (задължителните аксесоари в кокетния бит на една бивша макар проститутка), еврейски свещник, бутилка шампанско, фунийка със сладолед – рядък разкош за Момо, чаши за чай – още едно удоволствие, този път споделено с господин Хамил (учителя му по арабски).
Следващите представления се играят на 15 и 19 юни.
Фотограф Иван Дончев