Сабина Василева-Ламбовска
След спектакъла „Нора“, удостоен с „Икар 2023“, наричаният „вундеркинд“ на съвременния руски театър режисьор Тимофей Кулябин отново поставя пиеса на Хенрик Ибсен на сцената на Народен театър „Иван Вазов“ – този път „Хеда Габлер“. Както е известно, норвежкият драматург, считан за „бащата на съвременната драма“, през призмата на семейството поставя във фокуса на вниманието теми, засягащи преди всичко проблемите в социума. Но докато повечето му творби разказват „камерни“ истории, действието в които се развива между четири стени, Кулябин разширява топоса извън пределите на театъра. Зрителят следи както случващото се на сцената, така и излъчваното на екраните над нея в реално време видео, заснемано от три снимачни екипа на повече от десет локации в София (кафене, църква, книжарница, апартамент).
Целта на режисьора е самият град, който според него е много важен персонаж в спектакъла, да „влезе“ в театъра, защото е като жив човек, с когото останалите герои си взаимодействат и търпят влиянието му върху себе си. При това градът е не друг, а София, пулсираща с ритъма на своето „днес“ (на една от първите премиерни дати зрителите чувахме звуци от първоюнските столични мероприятия, организирани за децата). „Побългаряването“ не спира дотук, а засяга биографията и на главната героиня. Хеда Габлер е софиянка, дъщеря на генерал – може би този факт не е маловажен, за да си обясни донякъде публиката откъде у нея такава неприязън, презрение дори към ограниченията и задължителните конвенции в социума. Неслучайно една от знаковите реплики на героинята гласи: „По-леко се диша, когато знаеш, че човек е готов да наруши нормите“. А за кого другиго, ако не за артиста, чувството за свобода е от определящо, дори от жизненоважно значение.
Хеда се е утвърдила като творец – модерен визуален артист, носител на множество престижни отличия, чиито почитатели с трепет очакват поредната ѝ изява. Именно изкуството е другият ключов персонаж в спектакъла и като сфера на дейност за повечето герои, и като техен арт бизнес в настоящето, и като предмет на изследователските им търсения, дори като начин на живот. Съпругът на Хеда (Дарин Ангелов), с когото са женени едва от година, а и общият им приятел Давид Левбoрг (Иван Юруков) са изкуствоведи. Пак на това поприще търси изява и Tea Ралева, в чиято кожа влиза Ана Пападопулу. В техните среди неизменно присъства, преследвайки користните си цели, и Филип Брак, заместник-министърът на правосъдието (Деян Донков).
Зрителят скоро узнава защо Радина Кърджилова в запомнящото ѝ се превъплъщение в образа на главната героиня се е готвила в продължение на година за ролята си. Следа като решава, че след 365 дни ще сложи край на живота си – като силен личен жест на протест, естетично издържан при това, за Хеда започва обратното броене: всеки ден тя си прави по едно селфи с „Полароид“, опирайки пистолет в слепоочието си. И това е нейната посмъртна арт изложба, в която са кодирани нееднозначни послания и чието създаване зрителят проследява „задкулисно“, скрито от очите на останалите действащи лица.
Съавтор на сценичната версия е драматургът Роман Должански, преводът от руски е на Василка Бумбарова, сценографията и костюмите са дело на Олег Головко, композитор е Тимофей Пастухов, художник по осветлението – Серхей Рилко, видео-режисьор – Анастасия Журавльова, асистент-режисьор – Теодора Лилян, оператор постановчик – Владимир Бурцев.
Поради големия интерес към постановката от Народния театър удължават сезона с допълнителна дата – 15 юли.
Фотограф: Стефан Здравески