Сабина Василева-Ламбовска
Травестит, който оцелява по чудо и във времето на нацистите, и на комунистите, е главният герой в премиерното заглавие на Театър 199 „Валентин Стойчев“ – пиесата Докато смъртта ме раздели от американския драматург Дъг Райт, отличена с наградата „Тони“. Оригиналното ѝ заглавие е „Аз съм своята собствена съпруга“, а „кръстникът“ на българската постановка е Стайко Мурджев. Първоначално моноспектакълът се ражда като проект на независимото театрално сдружение Spam Studios u се играе на сцена „Дерида“. С някои леки промени настоящата постановка е адаптирана за пространството на „Театър 199“. Режисьор на пиесата, поставяща във фокуса на вниманието проблема за отстояването на личната свобода и оцеляването на човека в епохи на диктатура, е Надя Панчева.
Зрителите проследяват, макар и фрагментарно и с ретроспекции, изпълнения с перипетии и необичайни обстоятелства живот на немския травестит Шарлоте фон Малсдорф с кръщелно име Лотар Берфелде. Първо в Берлин в разгара на Втората световна война, след това при комунистическия режим в Източна Германия и накрая в условията на демокрация, когато всъщност разказвачът се запознава с героинята. По това време тя се подвизава като екстравагантна съдържателка на магазин за антикварни предмети. Когато я вижда, той изумен възкликва, че Шарлоте не просто държи музей, „тя самата е музей“. По-късно в едно писмо пък същата е определена като „самата невъзможност“. Така Дъг Райт се явява персонаж в собствената си пиеса, опитвайки се да нареди сложния пъзел, който представлява съдбата на противоречива личност като Шарлоте – дъщеря на нацист, когото впоследствие се налага да убие, за да защити другите членове на семейството си (самият Дъг Райт има съпруг – музиканта, певец и композитор Дейвид Клемънт, с когото живеят в Ню Йорк). На сцената гледаме Димитър Ангелов, който по думите на режисьорката е актьор от поколение, което не помни Берлинската стена, но познава други граници. Изборът ѝ се спира именно на него заради флуидността му като артист, заради „начина, по който прелива между различни персонажи, нюанси и енергии, а и защото в самото му присъствие има социална чувствителност и лична ангажираност“. Истински хамелеон, номинираният за наградата „Икар“ 2024 в категорията за дебют Димитър Ангелов постоянно се преобразява, пее популярни в съответната епоха мелодии, свири на електрическо пиано, танцува.
Сценографията e дело на Илина Грозева, а звуковата среда – на Гьорги Георгиев-Антика и Мария Радева.
Следващите представления се играят на 6 и 22 ноември.
Фотограф Стефан Н. Щерев.