Сабина Василева-Ламбовска
В свят, в който, ако не покаже „зъби и юмруци“, човек е обречен, въвежда зрителите най-новото заглавие в афиша на Сатиричен театър „Алеко Константинов“. Става дума за премиерната постановка Пак плаче, но този път от щастие от сръбския драматург Новица Савич. Авторът е носител на много отличия, сред които наградата „Бранислав Нушич“ за оригинална драма, на която е трикратен носител.
Своя дебют като режисьор прави актьорът Явор Борисов, а Рада Кайрякова, която също сме свикнали да гледаме на сцената, е в ролята на хореограф. Сценографът Пламена Боева пренася публиката в чакалнята на гарата в едно провинциално градче, където петима души са в нетърпеливо очакване на влака. Традиционно гарата се явява метафоричен образ на едно пределно пространство, в случая я асоциираме дори с Чистилището, където „засядат“ душите, преди да поемат към рая или ада. Оправдава се предварителната ни нагласа, че тренът така и няма да дойде, но междувременно пък на гарата „пристигат истини, разочарования и неочаквани проблясъци на мъдрост и щастие“, както разяснява режисьорът.
Героите са кой от кой по-колоритен и независимо допадат ли ни, или не, неоспоримо са характерни балкански муцуни. В кожата на Муниша влиза Божидар Мицев, завършил последния клас на Стефан Данаилов в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Персонажът му е типичната мутра със златните ланци, обръсната глава, „официалния“ марков анцуг, джапанки, куфар с надпис „Бевърли Хилс“ и с „бананка“ през рамо (пиесата е писана през 90-те години на миналия век). Гледаме Теодор Елмазов в ролята на полицая Радое, тръгнал да използва служебното си оръжие, за да ликвидира брат си (Ивайло Калоянчев) – не за друго, а защото си имали такава семейна традиция. В пиесата чрез изведените до абсурд ситуации и образи се разказва не само за суровите ни балкански нрави, но и за вечния човешки копнеж по любов, по намиране на разбиране и прошка, получаване на поне още един шанс. Касиерката Драгиня е в изпълнението на Лана Гекова, а Полин Лалова влиза в образа на Оливера – пристигнала във въпросното градче, за да си купи бебе.
В името може би на по-автентичното пресъздаване на атмосферата на Балканите в постановката се залага на подчертано експресивния език (разиграващото се на сцената е обилно „полято“ от цветисти сръбски псувни) и на свободното изобщо изразяване на богатата палитра от емоции. Оценяваме и интелигентните закачки например с други представления от афиша на Сатирата като „Светици и перверзници“, на каквито условно могат да бъдат оприличени и героите от настоящия спектакъл.
Постановката – с коректното уточнение, че е за 16+, се играе отново на 22 октомври.
Фотограф: Борислав Ганчев