Сабина Василева-Ламбовска
Със своеобразна ирландска версия за три сестри запознава зрителите премиерният спектакъл на Театър 199 „Валентин Стойчев” – „Новата танцувална зала“. Пиесата на известния съвременен драматург Енда Уолш се поставя за първи път в България, а режисьор е Ивайло Христов.
Действието ни пренася в малка къща в „скапано рибарско градче“, близо до мрачното ирландско море. Нейни постоянни обитатели са Брета, Клара и най-малката от трите – Ейда. До самия край на представлението нито една от тях не прекрачва оттатък прага на дома, в който единствено нахлува от време на време доставчикът на риба Патси (Теодор Кисьов) – „човек без особено значение“. С колкото по-голямо настървение се опитва той да посвети сестрите в актуалните клюки, вълнуващи градчето, толкова по-нетърпеливи са те да го отпратят. Затворени вкъщи, сестрите преживяват отново и отново под формата на някакъв безконечен ритуал една отдавна отминала нощ в градската танцувална зала. Нощ, която сякаш се е превърнала в тяхната единствена реалност; нощ, в която Брета и Клара са познали горчивия вкус на невъзможната любов. За да предпазят Ейда на свой ред да не претърпи разочарование, те прилагат странна до нелепост методология на възпитанието само и само да я държат вкъщи, далеч от заплашителния външен свят. На пръв поглед комичните „включвания“ на Патси разсейват героините от болезнените им спомени. В хода на действието обаче се създава ситуация, подтикваща и публиката, и сестрите да се питат дали пък любовта няма да посочи пътя към тази отдалечена от танцувалната зала къща. Дали няма всеки от персонажите да намери отговор на терзаещия го въпрос „Наистина ли сме сами?“, или пък: „Какъв е смисълът от мен?“, защото тревогите, както казват сестрите, смачкват, смаляват човека.
„Занимавайки се с многообразните тайни, скрити в драматургията на Енда Уолш, Ивайло Христов създава свой магичен свят, оживен от изключителни актьорски образи. Героинята на Кристина Янева – Брета – диша, за да живее, живее, за да говори; Клара на Светлана Янчева пък много иска да си хапне торта, а и на моменти се смалява; Ейда на Елена Телбис е нацупена и контролираща, но има и мигове на особен унес. А Патси прилича на човек, чийто единствен спътник в живота е… рибата“, разясняват още от екипа.
Чрез майсторски синтез на хумор, граничещ с гротеска, неочаквана лирическа образност и един почти поетически език режисьорът е съумял да изгради нова театрална форма на комедията на абсурда, чрез която да се противопостави на болезнената тривиалност на нашето време.
Следващите дати са 21 януари, 4 и 17 февруари.
Фотограф е Симон Варсано