Сабина Василева-Ламбовска
Емигрирал във Франция политически дисидент е най-новото амплоа на Христо Мутафчиев в „Бул териер“. Пиесата от Боил Банов и Ива Петрони (Two Seagulls), носител на наградата „Алеко Константинов“ за 2025 г. за сатирично-комедийната пиеса „Денят на гларуса“, е премиерното заглавие в афиша на Народен театър „Иван Вазов“. Режисьор на тази сатирична драма, вдъхновена от творчеството на Алберто Моравия, е самият Боил Банов.
Годината е 1975-а, а мястото на действието – Париж. Българско семейство е на посещение в дома на свой сънародник, докато привидният (както зрителите веднага се усъмняват) повод за пристигането на двойката във френската столица са Дните на българската музика. Виктор е действащ журналист, а придружаващата го съпруга – преводач от френски. В ролите гледаме Евгени Будинов и София Бобчева, която с присъщия си отработен инфантилно-простодушен маниер на игра прави образа на Ема да ѝ лепне като ръкавица. Познанството на Виктор с героя на Христо Мутафчиев – Александър, датира от времето, когато е бил негов стажант, а последният – главен редактор на вестник в комунистическа България. В кожата на ексцентричната млада съпруга на домакина Катрин, служителка на френското разузнаване и белогвардейка, както сама се определя – влиза Гергана Плетньова. Персонажът на Христо Терзиев в тази пиеса с криминално-шпионски сюжет, съчетаваща остра сатира с дълбоки психологически и социални теми, е представител на Държавна сигурност.
Спектакълът изследва как идеологическите постулати и политическият режим могат да рефлектират върху човешките взаимоотношения, подлагайки на изпитание най-ценното – доверието, включително в рамките на семейството. „Бул териер“ е разказ за изборите, които правим. Дори когато знаем, че те вече са направени. Не от нас. А вместо нас. От някой друг. Или някъде другаде. Бултериерът е създаден за боеве между кучета. И за борба с вредители. Казват, че когато захапе, не пуска. Не защото не може. А защото не иска. „Бул териер“ е хипотеза за бъдещето. Което всъщност е тук. Защото миналото никога не си е тръгвало“, разясняват от екипа.
Постановката е част от Месеца на българската драматургия в Народния театър – инициатива, която през януари представя над двадесет спектакъла по съвременни български пиеси.
Следващите представления се играят на 29 януари, както и на 11 февруари.
Снимка: Народен театър „Иван Вазов“.