Сабина Василева-Ламбовска
Една от най-известните кратки пиеси на американския драматург Дейвид Айвс започна своя сценичен живот в Сатиричен театър „Алеко Константинов“. Режисьор на спектакъла е Делян Илиев, чието дело е и преводът на пиесата (оригиналното заглавие е Sure Thing, част от сборника All in the Timing (1993)). Постановката е за съвременния градски човек, „за срещите, които можеха да се случат по хиляди начини, и за онзи един момент, в който всичко изглежда възможно“, казват от екипа. С намигване Делян Илиев опитва да определи жанра като „комически магизъм“ заради наличието на един много специален звънец, с какъвто сцена Комеди бар „Hаppy Сатира“ изначално е оборудвана. С издрънчаване въпросният пак и пак връща действието назад, докато накрая историята на двамата герои не получи най-желаната развръзка. А те са Бил и Бети – срещат се в петък вечер в заведение, тя чете „Устата ми хубава, очите ми зелени“ на Селинджър, а той пита свободно ли е мястото до нея. Той би могъл да е пакистанец, а тя – учителка по литература или пък продавачка на обувки, а защо не – пианистка. В ролите гледаме Антъни Пенев и Ралица Попова.
Оттук нататък този своебразен етюд се повтаря отново и отново, но като се разиграват различни варианти, героите понякога си разменят ролите – съответно и репликите, дори за едни миг тя е мъж, а той – жена. „Няма проблем“ е комедия за разговора като игра, за думите като стратегия и за онези малки отстъпления от истината, които правим, за да продължи срещата още малко. Двамата непознати се срещат отново и отново – всеки път с лека промяна, с нова версия на себе си, с различен отговор на едни и същи въпроси. Сцените се повтарят, репликите се разместват, а реалността се оказва гъвкава – в зависимост от това кои сме в момента и какво сме готови да кажем, за да бъдем харесани. Между неловкия флирт, дребните лъжи, искрените признания и внезапните обрати спектакълът проследява как разговорът се превръща в поле за маневри, а „няма проблем“ – в универсално оправдание“, казва още режисьорът.
Сценографията е дело на Илина Грозева, а музиката – на Явор Намлиев (звучат парчета на група „Менталните зъбоболи“, член на която е бил самият Бил).
Представлението, в което с чувство за хумор и проникновение се поставят въпросите за самотата, близостта и нуждата да се нагодим към другия, без да изгубим себе си, се играе отново на 10 и 21 февруари.
Фотограф Димитър Каракашев