Сабина Василева-Ламбовска
Може ли нещастието на дъщерята на бъде триумф на майката – над този и други дълбоки общочовешки въпроси разсъждават зрителите, посетили премиерния спектакъл на Народен театър „Иван Вазов“. Става дума за „Есенна соната“ от шведския режисьор Ингмар Бергман, която Крум Филипов поставя на Камерната сцена.
Действието е изцяло съсредоточено в пасторския дом на Виктор (Стоян Пепеланов) и неговата съпруга Ева, поели грижите за нейната сестра инвалид, захвърлена преди това в пансион. След седемгодишна пауза отново се срещат майка и дъщеря, за да се изговорят дълго премълчавани обвинения и да избухнат трудно удържани до момента емоции. В ролята на Шарлота влиза неподражаемата Жорета Николова, която през 2001 година в постановката на Младен Киселов играе дъщерята. Героинята ѝ е световноизвестна концертираща пианистка, пренебрегнала майчинството в името на звездната си кариера – „емоционален инвалид“, както я определят близките ѝ. Турнета, поклонници, любовници, скъпи тоалети: в сянката на всичко това остават двете ѝ осакатени дъщери – едната психически, а другата и физически увредена (Албена Ставрева). Не че майката няма какво да каже в своя защита в онези моменти, когато по думите ѝ се чувства като прикована на позорния стълб.
В кожата на Ева запомнящо се е изпълнението на Александра Василева. В разтърсващия си монолог героинята ѝ дори започва да заеква – толкова непоправими са щетите от получените в детството ѝ травми, когато отчаяно се е борила за капчица майчина обич. Или както самият Бергман определя драмата, „майка и дъщеря – каква ужасна комбинация от чувства, от обърканост и унищожителни сили“. Драматургът не посочва пътя към спасението, но разкрива жаждата за него.
„Спектакълът е за онова в човека, което остава скрито зад социалните роли и привидното спокойствие. Той се състои в усещането за милост като събитие, а не като резултат. Самото човешко усилие към милост превръща „Есенна соната“ в екзистенциално събитие с въздействието на антична трагедия – едновременно Медея и Електра“, разкриват от екипа какъв е акцентът в настоящата театрална версия.
Създател на костюмите е Елица Георгиева, а композитор – Христо Намлиев. Сценографското оформление – с неговия магичен рисунък и осезаем полъх от някогашно детско присъствие в къщата – е дело на Венелин Шурелов.
Следващите представления се играят на 10 и 23 май.
Фотограф: Петко Мавродиев