Сабина Василева-Ламбовска
За „спешавания човек“ – този, от когото се очаква да не надига глас, а да си стои кротко в кьошето, е най-новото заглавие в афиша на Театрална работилница „Сфумато“. „Опит за летене“ (или „Легендата за привързания балон”), чиято премиера се състоя наскоро, е проект на независимо театрално сдружение „Друга линия” и е реализиран с финансовата подкрепа на Министерство на културата. Спектакълът е копродукция на Работилницата и на ДКТ „Константин Величков“ – Пазарджик.
Режисурата и визуалната среда са дело на Дарий Чавдаров, а на сцената се раздават Кристиян Стоичков, Ахмет Исмаил, Илиян Нонов, Теодор Кисьов, Николай Ганчев, Виктор Младенов и други.
По думите на режисьора, за да посегне към този класически текст, е провокиран от обстоятелството, че мнозина от артистите у нас се чувстват именно като „спешени“ хора. В неговата сценична версия оригиналното е това, че група актьори са поставени в ролята на разказвачи, претворяващи едно „театрално сказание“. В основата му е историята за привързания балон, носещ се над Аврамови махали, и за опита за летене.
Писана през 70-те години на миналия век, Радичковата пиеса пренася зрителите във времето на Втората световна война, препратка е и към съвременната ситуация на военни конфликти в не една точка на света (споменава се и за времената на купонната система у нас). Ставаме съпричастни на смешно-драматичната история за откъсналия се от фронтовете скитащ се боен балон, който се носи „като Второ пришествие“. Появата му води до сформирането на няколко групи селяни, които започват да го преследват. Сред колоритните персонажи са Хаджи Аврам, Петлето, Матей Нищото, Игото, Павел, Петър, Аврамовица, Аврамчето, Бабина Душица. В събитията участват още упорита бълха, заседнала в ухото на един от героите, опитомена врана на име Момо, ангели, облаци, фучащи ветрове. И дори да трябва после да дават обяснение на г-н пристава и да заплатят със сто камшика за летенето (тоест за дързостта да проявят въображение), Радичковите персонажи се извисяват над „суетливия свят“ долу. От високото, където са се издигнали, се изумяват колко пренебрежимо малко и незначително е това, което остава под тях.
„Макар че пъпли през калта със своята кола, натежала от черни мисли, по коловозите на път, който сякаш идва отникъде и води заникъде, Радичковият човек посмява да вдигне поглед и да се понесе във вертикала. Ако ние, спешаваните, успеем да се понесем из облаците, ще завържем със себе си и своя зрител, за да полетим из Вселената на Йордан Радичков и ще станем заедно нейно отражение, за да изпишем във въздуха своите стремежи с паче перо”, казва още Дарий Чавдаров.
Фотограф: Беатрис Бочева