Сабина Василева-Ламбовска
Нимфоманката на планктона – така вижда себе си героинята на Лилия Маравиля в комедията „Огледалце, огледалце“, чиято премиера се състоя в Театър ARTVENT. Автор на пиесата е Леонор Конфино, един от най-разпознаваемите съвременни гласове в европейския театър – нейни текстове имат номинации за престижните награди „Молиер“. Режисьор е Антон Угринов, а преводът е дело на Снежина Русинова-Здравкова.
Сценографското оформление, направено от Ванина Цандева, пренася публиката в дома на Теофил и Ирена, които очакват да им гостуват неговият брат (Роберт Янакиев) и съпругата му Жана (Маргита Гошева). Заличени са всякакви следи от детско присъствие, защото семейството на домакините е благословено с близначки, докато Жана така и не може да зачене. Освен тази предполагаема психическа травма в хода на действието стават явни и други скрити до момента конфликти и дори съдбовни семейни тайни.
Завръзката е моментът, в който Ирена декларира пред мъжа си, че се чувства социално притисната, а той – че му е писнало да го възприема като „дойна крава“. Превъходна роля прави Иван Бърнев – успешен писател, чиято кариера обаче напоследък е в застой – вече пет години е по пижама, както с хаплива ирония отбелязва нежната му половинка. Освен че музата му сякаш го е напуснала, „короната“ му на царя на сантименталните романи започва да му тежи. За да отбие ударите, връхлитащи го отвсякъде (неизменния въпрос на другите „Върху какво работиш сега?“), подхваща малка морска поетична приказка. В нея едно охлювче, изгубило своята черупка, тръгва да търси смисъла на живота. Свидетели сме как изненадващо и за самия Теофил той си връща вдъхновението, но е изумен да види какъв ефект има невинното му писание върху най-близките му хора. Като в криво огледало те един по един (включително бащата, който разтревожен звъни по телефона) започват да се разпознават в героите: морски таралежи, скариди, сирени и други, откривайки скрити послания в метафоричнте образи. Брат му смята, че е прототип на морския таралеж, влюбен в сепия, Ирена пък се припознава в сирената, а бащата открива в охлювчето сина си, търсещ собственото си Аз.
„Пиесата е съвременна комедия за човека на XXI век, живеещ в епоха на все по-голямо отчуждение, поставяща въпроса способни ли сме да видим света такъв, какъвто е, или го виждаме единствено през отражението на самите себе си.“, разясняват от екипа.
Дизайнът на представлението е на Теодора Симова, продуцент – БАЗА Х. Играе се на 17 май в Пловдив, на 27 юни в София и на 31 юли в Шумен.
Фотограф е Павел Червенков