Циничка, луда, меланхоличка – три женски типажа, на които почти сигурно ще попадне мъжът, наумил си да изневери на половинката си. А причината? – прехвърлил вече 50-те, замисляйки се за смъртта, той започва да се терзае дали пък не пропуска нещо от живота и защо не вземе да го „подслади“ с някоя забежка, докато все още хваща око. Такъв именно е героят от премиерното представление на Сатиричния театър „Алеко Константинов“ – „Последният страстен любовник“ от американския драматург Нийл Саймън.
Режисьор на спектакъла е Антон Угринов, а Георги Спасов влиза в ролята на Барни Кешман, който заедно със съпругата си държи рибен ресторант. Действието е изцяло съсредоточено в жилището на майка му с натежали от портрети стени, сред които като окото на Мохамед ни гледа, разбира се, самата тя (сценограф е Свила Величкова). Превръщайки жилището ѝ в тайна любовна квартира, докато майка му се занимава с благотворителност, Барни усърдно се отдава на начинанието си да си достави „красиво и почтено изживяване“. Всичко започва (съвсем тематично) в навечерието на Коледа, когато на вратата позвънява Илейн Навазио, клиентка от ресторанта. В образа влиза очарователната Рада Кайрякова, която тв зрителите познават от сериалите „Ол инклузив“ и „Дяволското гърло“. Щерка на проститутка и самата тя познала нелицеприятната страна на живота, полякинята не възнамерява да предложи на Барни дори близко до представата му за романтика преживяване.
Публиката е свидетел на още две негови срещи, случващи се през определен период от време, така че имаме възможност да проследим „израстването“ на героя. Като външно проявление на промяната у него отчитаме заменянето на кафявия костюм, придаващ му вид на сух и скован застаряващ чичко, с кожено яке. Що се отнася до прозренията му за мъжко-женските отношения и за живота изобщо, внушенията са разнопосочни и многозначителни. След фиаското с лудата от парка (Деница Даринова) и неловката среща със съпругата на приятеля му (Ана Вълчанова) виждаме героя не толкова помъдрял, колкото все по-объркан. Повод да се замислим и ние заедно с персонажите, е играта, която подхващат със семейната приятелка, всеки от тях да посочи поне трима души – живи или мъртви, които са „мили, грижовни и почтени“. Показателно е, че добутват (не без уговорки) списъка до двама: Кенеди и Христос.
Покрай комичното все по-отчетливо изплуват, уви, контурите на един свят на пороци, еротика, голота и безразборна любов, както определят от екипа на постановката нашето време; на едно общество без вина, където, стига да си признаеш, можеш да правиш всичко – както се изразява главният герой. А попада ли името на собствената му жена във въпросния списък, зрителите ще научат на 16 и 17 декември, както и на 13 и 26 януари, когато се играе спектакълът.
Автор на фотографиите – Антон Даскалов.
Сабина Василева