
На стенд-ъп комедия без хранителни добавки и оцветители кани публиката Николай Гундеров, режисьор на спектакъла „Клуб на пороците“, чиято премиера се състоя неотдавна в Сатиричния театър. Пак той е и авторът на пиесата, отличена с наградата „Алеко Константинов“ за 2022 година. В единствената роля бурно аплодираме Александър Валериев, носител на приза на 8-ото издание на Международния фестивал на монодрамата в Габрово за изпълнението си в моноспектакъла „Писмо до съветско другарче“ (отново под режисурата на Николай Гундеров).
В настоящата постановка актьорът от Шуменския театър освен класна сценична игра показва и завидни певчески умения в най-широк диапазон – от опера през шлагери, та до сръбско (музикалното оформление е дело на Мартин Каров). Героят му е талантлив артист, чието наднормено тегло обаче се оказва „препъникамък“ в професионалната му кариера. В основата на представлението всъщност до голяма степен е залегнал личният живот на Александър Валериев, изявявал се и извън театъра, сменил по неволя не едно поприще. Зрителите започват да следят одисеята на персонажа му от момента, когато, съкратен от работа,той уж е взел под внимание препоръката на директора на театъра да се постарае да влезе във форма. В реално време си намира и съмишленици: хора от публиката, които с насочено към него дуло на пушка следят да не посяга към калорична храна. За да залъгва периодично нестихващия си глад, във всички краища на сцената има по една ябълка – превърнала се за героя, както сам се изразява, в по-страшна и от опера на Вагнер (този коварен плод, създал толкова проблеми на човечеството!).

Най-много смях будят може би сравненията, с които борави и които преобладаващо са от хранително-вкусовата сфера: „Дъждът пада като настърган кашкавал върху ръждясал тиган“, или: „На актьора му дай не букети, а брускети и котлети“. Виждаме го да търси препитание като надувач на дюшеци, куриер, детски аниматор; в друг момент пък е пациент на Център за приложна психология, а после и почетен член на „Клуб на пороците“. Героят привидно призовава: „Не ме оставяйте сам с представители на хранителния свят“, а в действителност повече от всичко иска да запази деликатната си човешка чувствителност, скрита зад едрите физически форми. Покрай здравословно (не)дозираните шеги и закачки отеква ключовото внушение на авторския спектакъл на Николай Гундеров, а именно: няма по-голям порок от това човек да запази желанието си за живот, но да загуби чувството си за хумор.
Представлението се играе отново на 3 и 22 февруари.
Сабина Василева