Сабина Ламбовска
Бонвиван, но пък съпричастен на националната кауза е новото превъплъщение на Иван Радоев. Става дума за премиерното заглавие на Театър „Българска армия“ – „Солунските атентатори“ от Георги Данаилов. В постановката на режисьора Иван Урумов актьорът влиза в образа на Борис Сарафов, който, докато бохемства в Швейцария, се превръща в основен „спонсор“ на гемиджиите. Както е добре известно на зрителите, с това име са останали в хрониките солунските атентатори, повечето от които загиват. Въпросната група български младежи взривяват през 1903 година сградата на „Отоман банк“, френския кораб „Гвадалкивир“ и прекъсват осветлението на Солун. Целта им е да ударят Османската империя в сърцето, за да бъдат провокирани западните държави да защитят българското население в Македония. Тъкмо тези документални събития са залегнали в основата на драмата на Данаилов. „Не да умрем – защото всеки мре, – а да се похарчим“ – така сами предначертават съдбата си Йордан Попйорданов-Орце, Коста Кирков, Димитър Мечев и Павел Шатев. Неподправени и пълнокръвни са изпълненията на Ясен Атанасов, Владимир Матеев, Васил Дуев-Тайг и Симеон Дамянов. Героите им при това са решени да загинат „посред бял ден, защото Европа е късогледа“ и защото, докато в малка част от нея хората се радват на мир, други се задушават в сенките на империи.
Забележителни са също превъплъщенията на Йордан Ръсин в образа на учителя Гарванов и на Лиза Шопова като лелята, която, макар никога да не би го признала гласно, изпитва топла симпатия към гемиджиите.
Самата история за набавянето на динамита и извършването на атентата публиката научава чрез ретроспективния разказ на единствения оцелял, отговарящ след време на въпросите на съдията. Без излишен патос, но като поддържа висок градуса на напрежението от началото до края, пиесата ни потапя в атмосферата на епохата, разкрива също вътрешните преживявания на героите, изправени срещу собствените си страхове и слабости. „Всеки жест и всяка дума на сцената носят тежестта на предопределената жертва. Спектакълът държи публиката в постоянен емоционален заряд, карайки я да почувства пулса на онези, за които независимостта е по-скъпа от живота“, добавят от екипа. Или, както казва един от съзаклятниците, революционерът няма нито приятели, нито любима, има само своята смърт.
Представлението не е подходящо за деца под 10 години. Играе се отново на 17 декември, както и на 12 и 24 януари.
Фотограф: Борис Урумов