Сабина Ламбовска
Отличената с наградата „Пулицър“ пиеса „Котка върху горещ ламаринен покрив“ от Тенеси Уилямс е най-новото заглавие в афиша на театър „София“. Поради продължаващите там ремонтни дейности премиерата на един от най-емблематичните американски драматургични текстове се състоя преди дни на Голяма сцена в театър „Сълза и смях“. Според режисьора на спектакъла Стайко Мурджев тази пиеса не просто се вписва в контекста на българската действителност, а предлага отговори на редица, възникващи в средата, в която живеем въпроси. „В нашата реалност непоносимостта към различния, отхвърлянето на чувствителността и издигането в култ на меркантилното са феномени, които не просто са възприети като нормални, а са станали неизменна част от житието ни. И това е проблем. Дебелите ни кожи, липсата на сърдечност и непрестанната калкулация на материалните облаги са наша втора природа“, допълва той.
Основният конфликт, в който се оказват въвлечени зрителите, е подялбата на семейното имущество след очакваната скоро смърт на бащата – заможен плантатор – в изпълнението на директора на театъра Ириней Константинов. А въпросното богатство е наистина внушително – цели 28 хиляди акра земя. Допълнително напрежение внася обстоятелството, че той все още не знае за фаталната диагноза, дори напротив – разчита на „втори живот“ и крои планове как да се възползва пълноценно от дадената му от съдбата „отсрочка“. Интригата се заплита още повече заради мистерията около персонажа на Гринго – Богдан Григоров, любимия син, алкохолизирал се след също така мистериозната смърт на най-добрия си приятел. Бездетното му семейство е контрапункт на това на брат му с неговите пет деца, като същински „папагали в джунглата“. Ясно доловима е иронията в сценографското оформление, предложено от Никола Налбантов, акцент в което е огромната, но останала неоползотворена спалня на Брик и Меги.
В кожата на младата и сексапилна съпруга влиза Елеонора Иванова, която и преди сме гледали в централна роля – тази на Лулу в едноименната пиеса на Франк Ведекинд (играе се в същия театър). Най-вече с Меги асоциираме образа на котката върху горещия ламаринен покрив, символизираща женския инстинкт за надмощие. Виждаме я в ситуация, в която не разумът или чувствата, а единствено инстинктивната природа е тази, която може да й посочи пътя към спасението. „Но не инстинктът за нападение или за бягство, а онзи аспект на стоицизма, когато въпреки нажежената плоскост под голите ни стъпала, трябва да стиснем зъби и да издържим, да се задържим колкото се може по-дълго върху покрива“, разяснява режисьорът. Отново на Меги принадлежи репликата, явяваща се ключ към вътрешния свят на персонажите и водената от тях борба: „Животът трябва да продължи дори когато всички илюзии за него изчезнат”.
В останалите роли гледаме Петя Силянова, Невена Калудова, Владимир Солаков-гост, Юлиян Рачков и Михаил Милчев.
Фотограф: Иван Дончев