Сабина Ламбовска
Една от най-популярните пиеси на Нобеловия лауреат Юн Фосе – „Някой ще дойде“ – бе представена за пръв път пред софийската публика. Премиерата се състоя неотдавна на камерната сцена на Народния театър „Иван Вазов“, а режисьор на спектакъла е Катя Петрова, версията на която търси общозначимото в „спецификата на непознатото“.
Проследяваме епизод от живота на мъж и жена, решили да се откъснат от света на останалите хора, за да се отдадат един на друг в пълно усамотение. За целта си купуват стара къща сред фиордите, разчитайки, че никой няма да дойде в това отдалечено кътче и да повлияе на взаимоотношенията им (което, както се досещаме, им се е случвало със задна дата). Студено, решено главно в бяло, напълно в съзвучие с норвежкия пейзаж е сценографското оформление на Борис Далчев и Петя Караджова (пак те са създатели и на костюмите). В образите на съпрузите се превъплъщават Веселин Мезеклиев и Елена Димитрова, чиято героиня е като изопната до скъсване струна. Заедно с персонажите плаваме насред морето с лодка като по релсов път (мултимедийната среда е дело на Момчил Алексиев), а усещането е, както казват двамата, че наоколо е толкова пусто, та няма как някой да не дойде. Очаквано, появява се и третото действащо лице – бившият собственик на къщата в изпълнението на Кире Гьоревски. Всеки от съпрузите „доизмисля“ този персонаж по различен начин, в резултат на което възникват смехотворни моменти с привкус на черна комедия. Идването му не просто предизвиква смут, а води до това сексуалното привличане и ревността да се смесят с предчувствието за заплаха от реалността, бягство от която няма. „Можеш ли да си отидеш от всичко и не е ли опасно това?“, питаме се и ние заедно с героите.
Неслучаен детайл е, че съпругът намира под спалнята забравено с пикня гърне – предпоставка за едно съвсем не романтично и обещаващо „ново начало“. При това същата спалня, където е предала Богу дух предишната обитателка на къщата. „Пиесата е образец на поетичния стил на Фосе. В наситената със съспенс атмосфера от паузи и повторения се намират нови значения на прости фрази и се разкрива абсурдът на самата идея да се изолираш от всички. Тишината зарежда с чувство за безизходица и ужас, който дебне по един или друг начин всяка любовна двойка, повярвала в рая без ада на другите“, добавят още от екипа. Колкото конкретни, толкова и архетипни, в крайна сметка героите осъзнават, че откъсвайки се от света, са не просто сами, а „сами заедно“.
Представлението се играе отново на 20 и 31 декември.
Фотограф: Иван Дончев