Сабина Ламбовска
Световната премиера на пиесата „Мрак на края на града“ от младия босненски драматург Дарио Беванда се състоя наскоро в Народен театър „Иван Вазов“. През 2023 г. тя е отличена от международното жури на фестивала в New Stages South East в театър „Оберхаузен“, а самият писател е определян като едно от най-обещаващите имена на съвременната сцена в страната и региона. Режисьор на спектакъла е Катрин Медлер, артистичен директор на театър „Оберхаузен“.
Действието ни връща през 90-те години на миналия век по време на обсадата на Сараево. „Тази сутрин няма артилерийски огън“ – с тази констатация започва монологът на централния герой в изпълнението на Зафир Раджаб. В момент на самоанализа той се причислява към онази група хора, които войната сякаш заличава. Като че неспирно сипещият се над улиците в зимната вечер сняг затрупва под преспите и собственото му Аз. Воден именно от необходимостта сам себе си да убеди, че съществува, мъжът (съпруг и баща на малко момче) започва да си води аудиодневник, записвайки гласа си върху стари касетки с дискохитове. Хроносът в постановката се разгръща двупланово, така че зрителите непрекъснато „прескачат“ от периода по време на войната във времето след това и обратното. Как душевните рани, нанесени на човека от нея, се предават между поколенията, разбираме от личните истории на другите двама герои: опитната чистачка Фикрета (Биляна Петринска) и младата ѝ помощница Бетина (Анета Иванова). Цялото действие е съсредоточено в апартамента на главния герой, който вече след години жените са наети да почистят, за да бъде евентуално продаден. Същинската завръзка на спектакъла е тъкмо моментът, когато Бетина открива аудиодневника на предишния обитател. И въпреки възраженията на Фикрета, че е недопустимо да се прекрачва границата, като се наднича в чуждия интимен живот, девойката пуска записите, правейки ги достояние и на публиката.
Несъмнено достойнство на пиесата е, че не се отива в крайности в опит да се демонизира образът на войната като единствено виновна за всички злини, сполетели човечеството. Хомосексуалност, наркомания или просто прекомерен егоцентризъм, непозволяващ да погледнем на света през очите на другия, са белязали личните драми на героите. Как оцеляват отделните хора и малките общности в един откъснат свят, изпълнен с насилие; нужно ли е да се изправим лице в лице с миналото, за да преосмислим настоящето и бъдещето – както казват и от екипа, това са само някои от въпросите, които представлението засяга.
Фотограф: Стефан Здравески