Сабина Ламбовска
Казано с намигване, с рецепта за погребзамин форте с удължено действие може да се сдобие зрителят, посетил премиерното представление на Сатиричния театър „Алеко Константинов“ – „Обадете се по-късно – в кома съм“. Спектакълът на Теди Москов е по пиесата „Кома“ от Жан Пиер Мартинез, но както сам той казва, сериозно е „отскочил“ от оригинала. Свила Величкова е преобразила сцената във „Фалшивница“, или по-точно в свръхмодерна болница, оборудвана с най-съвременна апаратура и на „гробищна дотация“. Гледаме Божидар Мицев в ролята на доктор Мърдър – първия самоук лекар, завършил медицина в „Гугъл“. Асистира му сестра Уонтдик в изпълнението на Деница Даринова, а на болничното легло, целият окабелен, е изпадналият в кома персонаж. Въпросният представлява парцалена кукла с човешки размери, което кореспондира с идеята, че и медицинският персонал, и роднините му гледат на него не като на живо същество, а като на източник на пари. Първите, защото възнамеряват чрез него да източат Здравната каса, а вторите – да заграбят наследството след евентуалната му смърт. В образите на брата и сестрата са съответно Маргарита Хлебарова и Сотир Мелев (няма грешка: по тедимосковски Той се представя за Тя, и обратното), а Анита Ангелова е съпругата Пелагия Александровна.
„В една измислена лечебница един измислен доктор лекува пациент, изпаднал в кома. Но дали тя е истинска, или спасителна поради извършено от пациента престъпление? Дали дошлите роднини са разтревожени, или тайно се надяват пациентът да се спомине? Хуморът ще спаси тази случка от черните краски. Ще видите една почти черна комедия“, разказва сам режисьорът. Запознатата с работата на Теди Москов публика не се изненадва, че и в този спектакъл покрай каламбурите и привидно елементарните смешки се напипват пиперливи теми от злободневната ни действителност. Само една от тях са порочните практики в здравеопазването, довели например до това на пациента да се гледа като на „касичка“, от което някак естествено и нас ни завладява „стафилоково настроение“. Или пък изкуственото създаване на „нечувани досега болести“ в угода на и бездруго процъфтяващите фармация и медицина. Чрез персонажа на Сотир Мелев пък е засегната и универсалната тема за човека, чувстващ се невидим в един глобален и забързан свят. Сигурно затова така неистово той мечтае да бъде забелязан и дори издирван, макар никакво криминално деяние да не е успял да извърши в живота си.
Спектакълът, който е с възрастово ограничение +16, се играе отново на 11 и 29 януари през новата година.
Фотограф: Петър Петров