Сабина Василева-Ламбовска
Майски кадрил на фона на теменужена Витоша (също като при Смирненски) увлича в палавия си ритъм зрителите, посетили едно от най-новите заглавия в афиша на Сатиричен театър „Алеко Константинов“ – вечната класика на Валери Петров „Когато розите танцуват“. Режисьор на този ефирен, създаден с много фантазия спектакъл, е актьорът Николай Урумов, заложил не на директните внушения, а на намека – напълно в духа на една от най-проникновениете реплики в представлението: „Истинското чувство не шуми, то се изразява в малки знаци“.
Никой – без значение на възрастта и житейската фаза, в която се намира, не остава безучастен наблюдател на случващото се на сцената. Трите основни действия в пиесата са съответно за първите трепети на любовта; за терзанията, които тя причинява в едни по-зрели години; и за разочарованията, които носи на онези с побелели вече коси, одързостили се да нагазят в „опасни води“. Спойката между тези три части е рамкиращата спектакъла история на волнокрилия маг и стария учен. В образите виртуозно се превъплъщават Боян Арсов, отличен за изпълнението си с номинация за „Аскеер 2025“ в категорията „Водещя мъжка роля“, и неподражаемият Константин Икономов. Героят му в шестостъпен стих изповядва драмата на самотническия си живот – приел е за своя мисия да отгледа непознат до момента сорт рози. Но тъй като „този, който люби, е влюбен и в цветята“, така и не съумява да опази розите от младите двойки, които, упоени от аромата им, все гледат тайничко да си откъснат някоя, за да се окичат.
Във визуално отношение постановката е истинска розова феерия. Цветово костюмите обхващат цялата розова гама, отделно „кралицата на цветята“ подчертано присъства като акцент в одаянието на актрисите (танцуващите рози са студенти от класа Калин Сърменов, ТК „Любен Гройс“). В един от най-милите епизоди, когато героите си уреждат „среща на сляпо“, над сцената се спускат десетки увиснали на шнуровете си розови телефонни слушалки. Въпреки че развръзката е предизвестена, с трепет следим вътрешната промяна у персонажа на Константин Икономов, настъпила под въздействието на заразяващия с ведрото си отношение към живота маг.
„За мен това е най-нежната и най-красивата българска пиеса. Пиеса за любовта, за жизнения, весел порив на младостта и тъжното безверие на старостта. Пиеса, която със средствата на вълшебния и магичен театър и с изящното слово на Валери Петров търси отговор на въпроса „Какво си, любов?“, казва Николай Урумов.
В останалите роли аплодираме Ивайло Калоянчев, Полин Лалова, Димитър Баненкин, Ана Вълчанова, Стефания Кочева и други.
Фотограф – Петър Петров