Снощи (5 август) в Националния археологически институт с музей към БАН в София за първи път беше показана пред публика напълно реставрираната, изправена и с глава на раменете втора мраморна статуя от Хераклея Синтика. Това стана по време на откриването на изложбата „С една глава по-висока“, организирана съвместно с Община Петрич.
Статуята в човешки ръст е открита през 2024 г. от екипа на проф. д-р Людмил Вагалински с реставратор Ренета Караманова в Големия канал на древния град край с. Рупите. За разлика от първата, която е намерена от същия екип в значително по-добро състояние и реставрирана на място в Петричкия музей, втората е със сериозни повреди и с отделена от тялото глава. Видима е голяма пукнатина, която преминава през целия крак, слиза до постамента, преминава през следващия крак и по колонката. Тези проблеми са били известни на древните хераклейци, защото в миналото са били поставяни железни скоби, които да хващат именно най-уязивимите места на статуята. 1600 години по-късо обаче те не вършат работата, която са вършили навремето. Поради това ѝ състояние е транспортирана в София, където в продължение на повече от седем месеца реставратори от НАИМ-БАН и скулптори от Националната художествена академия извършват комплексен процес на укрепване, почистване и възстановяване на паметника, престоял в земята повече от 16 века.
Първо са били отстранени механично почвените наслоявания, след което повърхността на мрамора е почистена с ултразвук. Полагани са многократно компреси с различни вещества, които да размекнат твърдите налепи и да извлекат проникналите от почвата соли. Премахването на замърсяванията разкрива оригиналната повърхност и предотвратява нови разрушения и загуби.
В процеса на работа са открити редица структурни повреди в мрамора, незабележими преди почистването. За да се гарантира безопасността и устойчивостта на фигурата, са използвани карбонови анкери, които укрепват пукнатините в критичните точки – съвременен аналог на античните железни скоби, използвани още в периода на изработване на статуята. Всички интервенции са минимизирани и прецизно съобразени със съвременните стандарти за опазване на културното наследство и безопасността на посетителите.
Предполага се, че статуята е създадена по времето на Марк Аврелий през 2. век и е на значима личност от онази епоха. По думите на проф. д-р Людмил Вагалински около 200 години е била на площада, където се е радвала на голяма почит. В края на 4. век след тежко земетресение езичници е трябвало да я скрият, тъй като най-вероятно е била атакувана от привърженици на ранното християнство.
Сред официалните говорители на събитието бяха премиерът Росен Желязков, заместник-министърът на културата доц. Тодор Чобанов и заместник-председателят на БАН проф. доктор на науките Емануил Мутафов, които поздравиха екипите, работили по възстановяването на ценната находка, и изтъкнаха значението й за бъдещото развитие на туризма у нас.
Статуята ще остане изложена в Националния археологически музей в София до 30 септември, когато ще бъде върната в Историческия музей в Петрич.