Сабина Ламбовска
Не без връзка с предстоящото отбелязване на 100-годишнината от рождението на Мерилин Монро през 2026 г. е първото премиерно заглавие от афиша на Народен театър „Иван Вазов“ – спектакълът Последният час на Мерилин Монро. Автори на пиесата, която стъпва на документална основа, са Вивиан Праматаров-Хамбургер и Андреас Хамбургер, а режисьор е Деян Донков. Същия гледаме и в ролята на доверения психоаналитик на незабравимата актриса и модел, превърнала се през 50-те години на ХХ век в символ на Америка – д-р Ралф Грийнсън. В кожата на самата Мерилин* влиза Анна Кошко, доскоро актриса в Бургаския театър.
Сюжетното действие се фокусира върху последния сеанс, проведен в дома ѝ на 5 август 1962 г., часове след който Норма Джийн (както е истинското име на Монро) е намерена мъртва. Създателите на спектакъла не си поставят за цел да се даде еднозначен отговор на въпроса какво е довело до трагичната развръзка, а по-скоро да се докосне зрителят до скритата зад фасадата на съблазнителната блондинка човешка същност. Без излишно драматизиране от сцената се засягат темите за травмите от детството, неуспешните бракове, жестоката мелница на снимачните площадки, злоупотребата с алкохол и разни субстанции, както и за опасните връзки на Монро с братята Кенеди, довели до оплитането й в мрежите на голямата политика. Или както с намигване казва самата героиня: „Мерилин в чист вид!“, изповядвайки още: „Всички ме зарязват, след като са ме имали“.
Силно застъпени са в спектакъла киноелементите, нещо повече – публиката може да долови „почерка“ на големия Дейвид Линч. Както припомня Деян Донков, сценарият на неговия филм „Туин Пийкс“ е инспириран именно от смъртта на Мерилин Монро. Кинокадрите, заснети върху зелен екран, и добавената реалност не само подсилват художествената визия на представлението, но и потапят зрителите в духа на епохата (видеодизайн – Мая Вселенска; видеозаснемане – Стефан Здравески).
Два парарелни свята се разкриват пред нас, докато трае последният психосеанс. Не само пациент, но и лекар търси себе си по време на тази знаменателна среща. Оказва се, че самият д-р Ралф Грийнсън също преживява скрита семейна драма, и докато всеотдайно се мъчи да помогне на младата жена, се опитва да открие и собственото си изгубено Аз (кръщелното му име, от което се срамува, е Ромео Самюъл Грийншпун). Композиционната рамка на постановката се задава от музикалното изпълнение на живо на Жорж Паликарски и от епизодичната роля на Думисан Карамански, известен в арт средите като художник.
Представлението, което не се препоръчва за лица под 16 години, се играе отново на 25 септември и 18 октомври.
* Носителка е на две награди „Златен глобус“, номинирана е за две награди БАФТА и има звезда на Холивудската алея на славата.