Сабина Василева-Ламбовска
Най-новото превъплъщение на носителя на „Икар“ Александър Тонев е в образа на княз Мишкин в първата за сезона премиера на Театрална работилница „Сфумато“. Става дума за спектакъла Лицето на ближния по класиката „Идиот“ на Фьодор Достоевски (заглавието е от Програма „Достоевски“).
„След седемгодишен живот на нашата първа театрална версия по този роман, създадена с много любов и поддържана горещо от зрителите ни, предстои „Лицето на ближния“ като продължение. Един по-събран, по-аскетичен опит, вгледан тревожно в горчивите истини за човека и през героите на Достоевски – в самите нас“, казва режисьорката Маргарита Младенова.
Ударно е още самото начало на представлението, когато главният герой във въздействащото изпълнение на Александър Тонев произнася своя монолог за смъртното наказание. Освен че могат да надникнат в душата му и още от тези първи думи да добият представа за моралните му възгледи, зрителите авансово са подготвени за развръзката на разгърналата се впоследствие интрига. „Не е за вярване, че в ХХI век известни фигури настояват да се върне публичното смъртно наказание. Да се върне гилотината“, реагира самата Младенова, в чиято постановка, макар да е пределно ясно, че няма давност, продължава да отеква „проклетият въпрос“ защо всичките идеи се провалят в човешкото действие.
Ключов акцент в сценографското оформление е една висока стълба, по която героите ту се възкачват, ту слизат. Публиката я асоциира още в първата сцена с ешафода, към който тя води, във връзка с темата за смъртното накзание, но я свързваме също с моралните възходи или падения на личността. Защото чистотата и добротата са в постоянен конфликт с циничния и греховен свят, в който се вихрят алчността, суетата и завистта и в който именно последните най-често удържат победа. У княз Мишкин разпознаваме живото въплъщение на максимата „обичай ближния като себе си“. „Нима Рогожин не е способен на нещо светло!“, възклицава с вяра в човека той, макар впоследствие сам да се оказва негова жертва. За фаталната Настася Филиповна пък князът изповядва: „Обичам я не от любов, а от състрадание“. „Уви, донкихотовските усилия на княз Мишкин да спаси пропадналия ближен не със съвети и поучения, а като поеме неговото страдание – с надежда през потъмнелия му лик да просветне първообразът – се провалят. За княза съществува Ти, а за отсрещния – единствено Аз. Но силата на неговия самоубийствен жест е в това поне за миг, поне докато са заедно, да се събуди у ближния памет за светлината“, добавя Младенова.
В ролите гледаме още Албена Георгиева, Деян Жеков, Мартин Проданов, Паола Маравиля и Павлина Илова.
Спектакълът се играе на 10 и 28 октомври.
Фотограф: Кети Райкова