Сабина Василева-Ламбовска
На „най-лайняната история, която се е случвала по тези географски ширини“, присъстват зрителите, посетили първата премиера на Театър „София“, състояла се наскоро в „Théatro отсам канала“ – Херкулес VS Авгий. Драматургичната версия, която представлява модерна интерпретация на класическия мит за Херкулес, свързан с неговия пети подвиг, известен като почистването на Авгиевите обори, е дело на Ивайло Христов, а режисьор на спектакъла е Антон Угринов. По думите му „постановката пренася митологичния герой в света на модерната политика, абсурдната бюрокрация и моралния обществен разпад и го изправя пред изпитание, което дори и за Херкулес започва да изглежда непосилно. Пиесата, пронизана от ирония, сарказъм и хумор, описва не толкова самата мръсотия, колкото човешката готовност да се живее в нея и липсата на нравствен идеал“.
Безупречни са на сцената Михаил Милчев в образа на цар Авгий (а всъщност най-богатия селянин) в Елида, Гринго-Богдан Григоров като Херкулес, Юлиян Рачков в кожата на неговия секретар, както и останалите замесени в „лайната“: Ангела Канева, Даниел Кукушев, Елеонора Иванова, Владимир Солаков, Николай Димитров, Димитър Стойнов и Дениза Павлова. На пианото е Елена Дечева, а кабаретни танцьорки – чаровните Виолета Борисова, Десислава Иванова и Марина Атанасова.
През иронията спектакълът повдига въпросите възможен ли е подвиг днес, способен ли е модерният човек да се стреми към някакъв нравствен идеал и изобщо кой е съвременният Херкулес. Образа на цар Авгий зрителите „разчитат“ като олицетворение на системата, на матрицата. Цели седем месеца Херкулес, поканен, срещу хонорар, разбира се, за хигиенизатор на Гърция, води титанични битки с фракции, комитети, с „Борда на успешните кравари“, тоест с институцията. „Нашият герой се сблъсква с непробиваема стена от апатия, конформизъм и глупост и лека-полека започва да осъзнава, че с физическа сила няма да успее да постигне нищо. Именно това беше и за мен като режисьор голямата провокация на този текст. Нашият Херкулес се оказа не толкова митичен герой, а обикновен човек, който може да бъде велик със своите избори“, добавя Антон Угринов. Казано в този дух, посланието на постановката е, че ако се промени отделният индивид, може да настъпят подобрения в обществото и в държавата като цяло. Освен чрез иронията то достига до публиката и посредством „по-високия“ пласт в спектакъла, в който са вплетени стихове на Шекспир, Висоцки, Петьофи.
Следващите представления се играят на 6 и 22 октомври в „Théatro отсам канала“.
Фотограф: Иван Дончев