Отговорност е да си жена*
Сабина Василева-Ламбовска
На крака и с бурни аплаузи посрещна на 2 октомври столичната публика гостуващата в Националния музикален театър балетна трупа на Старозагорската опера. Най-новата й постановка Парижки нощи се представя в София по покана на ММФ „Софийски музикални седмици” и е част от големите музикално-танцови събития в юбилейната програма на Старозагорската опера по повод нейната 100-годишнина.
Балетът е по музика на Карл Мария фон Вебер, Сергей Рахманинов и Жак Офенбах, а либретото, хореографията и постановката са дело на Донвена Пандурски. На сцената блестят солистите и кордебалетът на Държавна опера – Стара Загора с художествен ръководител примабалерината Силвия Томова: Анелия Димитрова, Ромина Славова, Фиорди Лоха, Томоки Ишиго, Максим Сиденко и други. Танцьорите, сред които артисти от България, Испания, Франция, Италия, Япония, Норвегия, Финландия, Черна гора, Албания, Колумбия, изпълняват различни актьорски задачи – както индивидуални, така и в ансамблови групи.
Постановката включва четири действия, проследяващи четири житейски фази и вътрешни състояния на главната героиня – събирателен образ на Жената изобщо. Както подсказва заглавието, действието е ситуирано в Париж – едно условно пространство на контрастите и противоречията, в което най-осезаемо се чувства кипежът на живота. Зрителят възприема града като символичен топос, където преминават четири нощи на героинята, представящи основните етапи, през които протича битието на всяка жена. В първата нощ под звуците на Вебер (концертщук за пиано и оркестър) се докосваме до романтичните мечти на Младото момиче. Втората нощ (симфонични танци на Сергей Рахманинов) прави публиката съпричастна на преживяванията на порасналата вече девойка – един колкото прекрасен, толкова и кошмарен сън, спохождащ героинята на прага да стане жена. Освен с танца и музиката внушенията за различните ѝ състояния достигат до нас благодарение и на мултимедията. На заден план, съставляващ декора, белите ръце, които са сякаш протегнати към героинята, се превръщат в черни, в зейнали като че да я погълнат страховити челюсти – абстрактни образи, които асоциираме с враждебната страна на живота.
Най-тежка е третата нощ, „озвучена“ от Симфония №2 на Сергей Рахманинов, фокусираща се върху голямата драма на отчуждението между жената и мъжа. Кулминацията е моментът, когато героинята насочва пистолет към любимия си, преди да се строполи на земята съкрушена. Последната нощ – „Парижко веселие“ – е по музика на Жак Офенбах и по неподражаем начин ни потапя в еуфорията на парижкия нощен живот, пресъздаден с много фантазия и чувство за хумор и с един великолепен канкан. Виждаме как Зрялата вече жена се опитва да приспи страховете си от остаряването (започнал е даже да я схваща кръстът). Така постановката – истинска феерия, съчетаваща майсторски различни стилове: класицизъм, неокласицизъм и съвременен танц – достига до нас като един апотеоз на живота в цялото му пълнокръвие и разнообразие. Като чуден дар, на който човек следва да се наслаждава въпреки изпитанията и по примера на главната героиня да съумее да запази сърцето си чисто, а душата – силна. Макар да се сблъсква с враждебност, с недоверие, с фалш и лицемерие, дори с насилие, тя продължава по пътя си, уверена, че рано или късно доброто ще възтържествува.
За цялостната визия на спектакъла от изключително значение са костюмите, изработени от художника Павел Шаппо, чието дело е и сценографията. Те са не само важен щрих към спецификата на образите, но „разказват“ за атмосферата и настроенията във всеки един момент от действието. Някои от тях – особено в последните две части, впечатляват с нестандартните и шеговите хрумвания – например готварска престилка, клош от прозрачен найлон, надянат върху черни шорти и дори… боксерки.
* Цитат от „Жена“ на Блага Димитрова