След успеха на „Това не го казвай!“ с участието на Теодора Духовникова и Захари Бахаров родният зрител има възможност да присъства на премиерата на втората пиеса на френската авторка Саломе Льолуш – „Заклеваш ли се в децата?“. Първата среща с публиката се състоя наскоро в в кино „Люмиер“, а в главните роли този път гледаме Весела Бабинова и Владимир Зомбори. Двамата актьори, които отскоро са семейство, за пръв път играят заедно на сцената като брачни партньори.
Завръзката на действието е моментът, в който, опиянени от любов, героите се заклеват в децата си през следващите десет години да си бъдат верни един на друг (всеки от тях има по едно отроче от предишната си връзка). „Каква е отговорността на изречената дума? Какъв е смисълът на клетвата в наши дни? Все по-често подценявана от нас, свикнали на всепозволеността, всеки да може да казва, обещава и да се врича във всичко. Изречената дума обаче притежава неподозирана сила“, казва режисьорът на постановката Крис Шарков.
След кратката първа сцена действието ни пренася почти десет години по-късно във времето, когато Ален и Джу са на път да се освободят от тежестта на клетвата си, без обаче да възнамеряват да се разделят. И двамата тайно от другия са планирали забежка – той, адвокат по професия, със своя клиентка, а тя (психотерапевт) – с младеж от чата. В образите влизат Лидия Василева и талантливият Даниел Кукушев, който миналата година беше номиниран за наградата „Аскеер“ в категорията за изгряваща звезда.
Фото: Mariana Petrova – mamuri
Зрителите небезучастно проследяват дали постъпките на героите са продиктувани от това, че са си омръзнали и искрата помежду им е изгаснала, или положената клетва се е отразила някак сковаващо на взаимоотношенията им. Кулминацията е моментът, когато се обаждат на Джу, за да я известят, че дъщеря й е катастрофирала и спешно трябва да я оперират. Трупалото се с години напрежение ескалира, моралните дилеми се завъртат в спирала от лъжи, излизането от която изглежда някак невъзможно. „Иска ни се да вярваме във верността, но тя не съществува“, изповядва печално Ален.
Свидетели сме как в отчаянието си всеки от героите със същата жар, с която преди това се е клел, иска непременно да хвърли вината върху другия. „Лъжеш като дърт калайджия“, напада Джу половинката си, но в действителност проследяваме как всеки от двамата забравя за какво е излъгал и се опитва да „поправи“ една грешка с друга. В спектакъла е засегнат и проблемът, свързан с антагонизма между Бог и суеверията; повдига се въпросът кои са границите, които при никакви обстоятелства не бива да се прекрачват. И оправдано ли е човек да се кълне в децата дори да е в името на това да съхрани семейството си, както се опитва да оправдае поведението си Ален.
Сабина Ламбовска